ЗАВЕСА
ЗАВЕСА
Геройски всички роли изиграх:
любими, домакини и слугини.
Дори ми ръкопляскаха на крак.
Какво, че после минаха години…
Героите ми тръгнаха на път,
защото бяха главните герои.
Откак ги помня - всички са върхът
пред публика когато заговорят.
Под ей такива върхове разбрах
защо не правя капитал от думи.
Суфльорите отдавна са си в тях -
разтягахме достатъчно локуми.
Герои няма, но легло постлах -
и да геройстват - то ще е до време.
От славен път, ако се уморят -
от мен - едно лирично отклонение.
ПОСОКА
Този кораб потъва.
До последния дъх,
до последния пътник, до последния плъх
се надявах да вдиша поне глътка небе.
Чаках чудо да стане.
Но не би!
Не и не!
Този кораб го стягах като Ноев ковчег,
сам-сама си го дялах посред зима и пек.
„Ще потъне нормално…” - чувах вътрешен глас.
Дръзка бях и нахална, и съвсем без компас
всъщност вече пътувах - господ знай накъде,
нито виждах, ни чувах - без платна и въже.
Както гледах под вежди - тъй от всички страни
заприижда надежда на вълни, на вълни…
Плисна буря на радост, връхлятя ме за миг
и косата ми стана като мокър камшик,
от праха във очите се изтече сълза,
наедрявала скрито като семе в бразда.
Дъжд изми битието до последния ден
и тогава потърсих пак човека до мен,
а човекът си беше цяла вечност все там -
даже дума не рече - беше тих като храм.
Беше тръгнал със мен сред открито море,
за изпът ми приготвил котва, кръст и сърце.
Мисля - можем спокойно да потънем сега.
Или може да стигнем оня край на света.
СЛИЗАНЕ ОТ ОБЛАЦИТЕ
Не чух като ми викаха да сляза на земята.
Завивах се със облаци, поливах се със дъжд.
И вместо да куцукам от всеки трън в петата -
претърсвах небесата за цъфналата ръж.
Разхождах се високо с високите си грешки.
Но прецъфтяха крушите и всякакви цветя.
Като ошаф се свиха възторзите зевзешки.
Квадратен зид. И кръгче, в което се въртях…
Че време вече няма за разни там небета -
поне да бях достигнала вършеца на трева…
Летяла съм, обаче, на книжни самолети -
от тънък миг до вечност, от мраз до пролетта.
И всякакво възнасяне от птиците си просех.
Но птиците офейкаха по техни си места…
Днес вече се ослушвам за облак градоносен -
ако случайно гръмне - да стъпя на земя.
