ЛЮБОВ

Лео Бутнару

превод: Огнян Стамболиев

ЛЮБОВ

Сърцето на мъжа
               и сърцето на жената
се приближиха толкова,
               че между тях остана само
песъчинка – бъдещ бисер
или начало на
                    пустиня….


ГРИЖА

На клончето,
където откъснаха ябълката,
остана точка – мъничко око,
с което сега дървото
надлъж и шир вижда
какво прави света
с неговия поглед…


НАДИГНА СЕ, ПРОНИКНА СЛЪНЦЕТО…

До днес не бях виждал
ден като този –
с мъгла, тъй непрогледна –
макар и пролетна –
че в гъстотата й да изкопаеш
гнезда,
да засадиш картофи.

Но ето, че се появи,
надигна се, проникна
Слънцето –
жадно за труд, за полска работа
и взе, че преора мъглата…


ОТКРИЯ ЛИ СЛЕДА…

Открия ли следа
от някой огън –
аз инстинктивно докосвам
пепелта –
тя е все още топла.

Тогава
като бавен отлив –
се отдръпва
самотата
чак зад линията на хоризонта.


ПОНЯКОГА…

Понякога,
се притеснявам да позвъня в село –
горещите ми нерви-струни
могат да опарят
крачетата на лястовиците,
накацали по телеграфа.


ТВОЯТ ПОГЛЕД

Под светлината на погледа ти –
моето тяло хвърля смирена сянка.


НАДЖИВЯВАНЕ

                              На Янис Рицос

Този мраморен храм ми напомня
за белия гръбнак
на Вечността.
Но казват,
че и мраморът можел да се топи
като белия сняг.

По покрива на храма,
най-отгоре,
там, където мраморът вече се топи –
броди момиче,
с усмивка малинова,
с дреха лека и бяла –
като разтворен парашут
или летящо килимче.


ГЪЛЪБИЦА

Сред клоните на ябълката,
между алените плодове,
цял ден тука дивата гълъбица –
нарежда каквото й е на сърцето.

На горска теменужка прилича –
на цвете пролетно,
откъснато в ранни зори.


ОЩЕ ОТ ВРЕМЕТО НА КОЛУМБ…

Още от времето на Колумб
хората са вярвали,
че Земята
е много по-голяма,
отколкото е всъщност –
от много любов към нея,
от много страх…

Ние,
децата на космическата ера
виждаме Земята
доста по-малка,
отколкото е всъщност –
от много любов към нея,
от много страх за самата нея.