Йовчо Савов

ЛЮБОПИТСТВО

До днес за шарениите съм още любопитен,
щом очите ми са слънчогледовите пити.

На очите вместо с очила съм вече с раница,
пълна с речите на древни прелетни посланици.

И се връщам пак из кошерите перпендикулярно,
за да позная кое от тях е блудкаво, кое е вярно.

Със свещ претърсвам из тунели от вековен восък
все кръгъл ли е бил светът, или разлат и плосък.

Какво загадъчно се крие в думата велико?
Дали е слънцето по изгрева нарамило мотика,

или реката, с пот на чело и душевна драма,
която глади дрехите на всеки речен камък?

Или е пазвата на току-що сприхавата мълния,
с тимпани и чинели до гърлото препълнена?

А може би кокошката, която хвали се от полога,
или дъждът, почесващ се със шипка чоглаво?

Или кавга на пуяци, надули въздуха превзето,
или поклона на тревата след копитца на сърнето?

Или облачета от отчаяни мушици с флейти,
в очите на ловци влетели, с викове недейте?

За светлината очите са безплатни автобуси,
безсмислена е тя, ако за нея някой няма усет.

И всичко уж е просто, но точно е фиксирано,
както е закуската с домата и филия с сирене.

Но бързайки занякъде, пропускаме недовидяли,
как светът е скърпен от велики шарени парцали.

И да ни няма, пак ще чува нашто любопитство
как времето препуска със памучните копита,

как звезди ще идват през открехнатия вратник,
но калинките тогава ще бъдат с точици квадратни.

ЦИГАНСКО ЛЯТО

С петно от малини по ръкава разлято
и все още с малинов кармин по устата,
горещочервено все още е лятото
и все още не му се тръгва нататък.

Че нататък свръща ей там зад ъгъла,
оня ъгъл, зад който нищо не знай се…
Позна ли му циганка, или е лъгала,
че неизвестното иде с подскоците зайчи?

Неизвестното иде да приглади с ютия
ония надежди, неидващи нивга навреме,
да замаже с парфюм и забрава едни страхотии,
сред които и скелет на самоубило се племе.

Неизвестното иде, щом в играта на думи,
не различават се вече жест от жестокост,
когато ще е разумно да се вярва в безумия,
че нивото на блатото е безнадеждно високо.

На припек ще клекне то за здравей как си,
да ни подлъже, че мъти яйца пъдпъдъчи,
но ще скърца лукаво с инвалиден синтаксис,
додето мъглата си вади от брадати сандъци.

Тогава вълци ще пробват да свирят на орган,
а мравките първи ще затръшнат вратите.
Слана ще се бъхти усърдно, като в каторга,
вредом снежинки да сее, а не маргарити.

Но всъщност това са брътвежи, няма съмнения.
Засега все още прижуря и по шорти е лятото,
с щурците си свирка и още не го е еня,
ако къртици откажат да му прекопаят доматите.

С петно от малини по ръкава разлято,
горещочервено, мързеливо опряно на лакът,
от чаша с апатия отпива и мляска засега лятото,
и все още отлага да се изниже нататък…