ПРЕДИЗБОРЕН МИТИНГ

Боян Йорданов

Всичко беше готово за последния предизборен митинг в градчето. В центъра, върху голяма естрада се бяха наредили много съпартийци на кандидат-депутата Станко Величков. И вечерното есенно слънцето щедро отпускаше своите последни лъчи за този ден.

Сцената беше отрупана с лозунги, на които думи като „България” „дълг”, „просперитет” бяха щедро употребени. Карамфил Карамфилов, дясната ръка на лидера Вито Донов, който беше председател на партията, стоеше до кандидат-депутата и усмихнато разговаряше за нещо с него, потупваше го покровителствено по гърба и от време на време махаше на множеството, които общо взето вееха знаменца и затънали в дългове чакаха с надежда нещата да се обърнат в тяхна полза.

Всъщност, не беше точно така. Не всички бяха затънали в дългове, някои имаха по-малки дългове, а трети съвсем нямаха. Кой на какво положение се намираше можеше да се познае, когато се види ентусиазма, с който вееха знаменцата.

Някои само ги държаха, прехвърляха ги от едната ръка в другата, почесваха се с дръжките по главите и се чудеха къде да ги сложат. Те наистина бяха сериозно затънали. Имаха големи дългове и малка надеждица за по-добро, което тези отпред биха могли да им осигурят.

Други помахваха, така, от време на време, когато мислеха, че някой от трибуната гледа право в тях. Тези имаха малки дългчета, но голяма надежда в скоро време да ги стопят и да започнат да си живеят живота.

Третите махаха като диригенти с широки усмивки, без да се съобразяват, че можеха да забият дръжката на знаменцето в нечия провиснала буза до тях, викаха ентусиазирано и беше ясно, че те вече са създали богатст