ЕСЕН С РИБЕШКА ОПАШКА

„Наистина ли си отива лятото”
Хр. Фотев

По Понт Евксинос се отдалечава,
тъй както Господ ходи - по вълните.
Ах, лятото…
Ах, лятото е кратко,
след него несъмнено иде зима.
Към Босфора се спуска.
Гларус тъжно
нарежда епитафии за сбогом
и тъничка мъглица ме обгръща
със мириса на сол, мазут и джоджен.
Денят ръми на капчици.
Тъгата
се свива на юмруче точно вляво.
Ще чака тя -
тя ден и нощ ще чака -
със корабите да се върне лятото.

Завинаги ли то от нас си тръгна?
Кървя, а няма отговор.
Морето
надига гръд с григориански тътен
и идва от прибоя:
„Есен! Есен е”.
Море в анданте -
есенно и тежко -
самотно светят гърбове на риби
и може би жадува споделеност,
но лятото е в гръб и си отива.

И се въздига някаква тревога,
а толкова високи думи нямам,
но мрежите са пълни -
благослов е -
а вътре -
есен с рибешка опашка.

Лили Качова. „Клинопис върху снега”, изд. „Мултипринт”, 2019.