ЕДИН ОВЧАР – ХИТРЕЦ СТАР

Пелин Велков

ЕДИН ОВЧАР - ХИТРЕЦ СТАР

Пасе си бай Иван овцете,
а мъка му е на сърцето,
че в близката гора Вълчан
крои му кръвожаден план:
как да си хапне той месце
от тия тлъстички овце.

Бе хитър много бай Иван,
затуй измисли чуден план:
купи чувал той един цял
натъпкан със червен пипер,
и взе - посипа на овцете
с лютив пиперец гърбовете.

А после нейде той се скри
и ги остави сам-сами.
овцете кротичко пасяха,
а на Вълчан лигите течаха.
Тогава той не изтърпя -
на близката овчица налетя…

Но в миг той се разтрепера,
закиха често от пипера
и пусна бедната овца,
а бай Иван го подигра:
- Довиждане, Вълчане дрга,
пък заповядай, моля, пак!

——————————

сп. „Нова картинна галерия”, г. 2, кн. 2, октомври, 1935 г.


ПЪРВИ СНЯГ

Пада, пада мек снежец,
залюлян от тих ветрец,
сякаш в сивото небе
някой плява разпилял.
Ето тичат пак децата
с радост светла на душата,
скачат, викат, пеят,
ту се сбират, ту пилеят,
а шейните от баира
чак в реката долу спират.
Кой с кожухче, кой с палто -
ето цялото село
по килима бял и мек -
днес посреща първи сняг.
Само бедничкият Пачо
гледат тъжен и помрачен:
ех, защо му са шейни -
месец болен как лежи!

——————————

сп. „Нова картинна галерия”, г. 2, кн. 5, януари 1936 г.


ЮНАК

Сняг посипа равнината,
тънък лед покри реката
и децата вече скитат -
здрав ли е леда опитват.

Гледа Пуньо и се смее:
- Ей, че са страхливи тези!
Ще им дам аз пример лесно,
за да знаят що е смелост.

И направо, без да пита,
Пуньо на леда налита.
- Варда! - вика отдалече,
ей го скача, скача вече.

Но ледът бе доста тънък
и юнакът наш потъна,
и за смях на всички стана
с тая зимна ледна баня.

——————————

сп. „Картинна галерия”, г. 6, кн. 3-4, декември 1939 г. - януари 1940 г.