ТЕГЛОТО НА ВРАБЧЕТО

Илия Желев

От оловни небосклони
дребен сняг се рони, рони.
Тихо пада с нежен шум
и засипва кални друм.

Във полета запустели
там снегът се стели, стели…
Всичко живо там сега
се е сгушило в снега.

А под стряхата унило
малко птиченце се свило,
плахо гледа и тъжи,
че безспир снежи, снежи…

То е гладно и трепери
и не може да намери
нито зрънце, ни троха -
всичко е покрил снега!

Мръзне гладно и проклина
тая зла и люта зима:
„Спрете, бури, стига сняг!
Нека духне пак южняк,

че съм гладно и треперя
и не мога да разперя
мойте мънички крила,
та зрънца да си сбера.”

——————————

сп. „Нова картинна галерия”, г. 2, кн. 3-4, ноември-декември, 1935 г.