ПРЕДСТАВИХА „РОДОПСКИЯТ ВАВИЛОН” НА ИВАНКО МАРИНОВ В КЪРДЖАЛИ

Съвсем подходяща за размисъл и за представяне в навечерието на Деня на будителите - 2019 г. беше новата книга на Иванко Маринов „Родопският Вавилон”. В унисон със зададения от автора тон, промоцията му в кърджалийската Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров” се превърна в едно жизнерадостно, усмихнато, витално и дори иносказателно тълкуващо живота събитие. Съвсем в духа, по който пише нашият уважаван и обичан писател. Неслучайно, наричан библиофилския Гъливер. Защото пътува с лекота от една към друга „спирка” в книжния свят и го интерпретира в творчество по неговия си начин, оставящ специфично неговата следа, неповторимия му усет за асоциативно възприятие и взаимносвързано отразяване на живота.
Мнозина го подкрепиха и изразиха вярата си, че промяната в живота настъпва, когато се появят повече будни за нашата взаимосвързаност, определяна от повече от нашите сходства, а не от отликите ни. Както и когато се изпълни критичният минимум от осъзнати и предани хора, мислещи нестандартно, търсещи алтернативите. Както го правят творците и практикуващите едно от най-трудните японски бойни изкуства „айкидо” /буквално означава съразмерност с енергията, път на хармоничната сила/. Освен метод на самоотбрана, то е и начин на духовно и физическо самоусъвършенстване. Но не цели победа, а взаимно уважение между партньорите, физическо и духовно усъвършенстване. Вдъхва спокойствие, справя се с напрежението и агресията, спасява живота от проблемите му, защото ги заобикаля, както водата заобикаля камъка.
Накрая Иванко подари на всеки желаещ да има книгата му с автограф и почерпи колегите и събратята си по перо с вино и някои лакомства. А те му пожелаха още по-голямо, стремително изграждане чрез „тухличките” на родното, на митологичното, на историческото, на оригинално-метафористичното и притчово начало на символичния бъдещ градеж - бил той кула, етаж, мост, прозорец или само стъпало.

Лияна Фероли