КАТО ПРЕД ОЛТАР

Време е, казах си! Време е да направя своята, може би, последна изповед. Пред читателите - като пред олтар. Не знам дали 75 години са малко или много за един творчески път, но съм сигурна, че 75-те стихотворения в моята книга са в унисон с онова, което видях и преживях. И проклинах или благославях. Умните хора казват, че проклятието и благословията се носят от Бога в една торба. И от там - каквото излезе. Или каквото сам си изкараш… При мен имаше и едното, и другото. И слава Богу, защото иначе нямаше да се роди настоящата ми книга-изповед - 10-та по ред. Преди нея издадох четири поетични книги: „Преди да си отида съвсем”, „Пясък между пръстите”, „Среднощен звездопад” и „Соло за сърдечна струна”. Още през 1989 г. проходих и с прозата „Живот под мъже”, а след десет години се появиха и останалите: „Различните”, „Сам срещу държавната машина”, „Енциклопедия на здравето” и „Моят руски бележник”. Толкова!… Какво ще изкарам от тук насетне от торбата на Бога, аз не знам. Никой не знае. Но нали затова човекът живее на този свят - да посреща и доброто, и злото… И да трупа спомени, които да превърне в стихове. Ако му е дадена такава дарба, разбира се…
Иначе животът си тече. Изгревът е все така красив, а залезът е в по-друга окраска, която навява други мисли и желания. Остава ни само да ги уловим. И проумеем…

Тодорка Николова

Тодорка Николова. „Измислих те, любов”, Онгъл, Хасково, 2019 г.