СОФИЙСКА ИМПРЕСИЯ

Стефан Коларов

3 ЛЕВА, 14 ЛЕВА И 9 ПАУНДА ИЛИ ЗА ЦЕНАТА НА ЕДНО МЪЖКО ПОДСТРИГВАНЕ

Един бръснар турчин в Лондон ме върна 70 години назад

След като се завърнах от пътуването, в първата събота реших, че трябва да се подстрижа и се запътих към Люлинския пазар, където в един „салон” и в два сутерена има мъжко подстригване.

Баби с внуците си бяха изпълнили едното бръснарско ателие, другото беше още затворен и аз тръгнах към „салона”, но по пътя видях новооткрито мъжко фризьорско ателие с няколко светещи лампи.

Момче на прага чистеше машинка, затова спрях и го попитах колко струва „остригването”, на което той с апломб, сякаш току-що беше изпратил Азис, отговори: „Четиринайсет лева”.

Продължих към познатия „салон” - не случайно поставям кавичките, защото само наподобява такъв. Той се оказа пълен с чакащи клиенти и аз се върнах към ателиетата в сутерена. Това, което беше затворено, вече работеше - млада жена подстригваше седнал мъж.

Нямах избор и зачаках отвън. По едно време една пълна пушеща дама се изправи пред мене и ме запита: „За подстригване ли чакате?” с гласа на Божана Апостолова, прочутата издателка и авторка, а и външната прилика беше доста голяма.

Отговорих утвърдително и тя със същия тон ми каза: „Сега ще ви взема” и величайшо допуши цигарата си. Извика ме и аз седнах на един съмнително стабилен стол. Обясних й какво искам: „Нула номер и ушите.”

За около 8 минути бедната ми старческа глава набързо беше остригана без особено старание и дамата започна да сваля подобието на чаршаф от мене. „Казах ви и ушите” - почти умолително я погледнах.

С подчертана досада фризьорката се опита да обере космите по ушите ми, но те останаха на мястото си. Платих 3 лева и си излязох след цялата процедура продължила почти 10 минути.

И се върнах мислено в Лондон, където се подстригах последно. От един автобус видях надписа „Бръснарски салон” и цената 11 паунда.

Валеше дъжд и когато влязох ме посрещна сравнително млад още мъж, който любезно ми посочи мястото до вратата за чадъри след това ми посочи къде да поставя ръчния си багаж и ме покани да седна на стола - солиден и много удобен.

Бръснарят ми постави около врата бяла книжна кърпа - така бих определил това, с което той покри врата ми. У нас поставят обикновена книжна салфетка, но Божана от Люлин и това не направи. На въпроса какво желая отговорих с моя доста беден английски „Нула номер” и с ръка показах на главата. Толкова.

След като ме острига и огледа няколко пъти, почисти ушите ми от косми, оправи веждите ми. След това с огледало ми показа как изглежда тила ми.

След около половин час завърши. Запитах колко дължа и чух ясно: „Девет паунда”, въпреки рекламния надпис отвън за 11 паунда. Платих и тръгнах към чантата и чадъра си, бръснарят вървеше с мен. Пред вратата ми подаде ръка и аз го запитах дали е турчин? Мъжът отговори утвърдително и ми отвори вратата да изляза.

Дъждът беше спрял и аз застанал неподвижен, почти удивен от всичко, което се случи. Мигом в паметта ми оживя един толкова стар спомен отпреди 70 години, когато баща ми ме водеше със себе си в берберницата - той да се обръсне, аз да бъда подстриган.

До петата ми година сестра ми Вера, по-голяма от мене с 13 години, упражняваше фризьорските си умения върху порасналите коси на главата ми, докато аз издавах някакви неистови звуци, здраво притиснат между коленете й.

Но вече с червените бордови панталонки, изплетени от нея, станах и аз клиент на чичо Али, турчин, който бръснеше и подстригваше махалата ни. Лондонският бръснар ми напомни за това почти задушевно общуване с клиента, в което има тънка мъжка изисканост и уважение.

Това, което разказвам е едно обикновено делнично преживяване, но си мисля за работата на всеки, който иска да изкара хляба си, за начина по който се работи у нас, за цената на вложения труд.

Няма да припомням колко е надницата , нас, за това колко е хонорарът за 1 учебен час на учителите и преподавателите в университетите, за работата на квалифицираните специалисти…

Темата е парлива и актуална, но забележете как внимателно се отбягва и от властимащите, и от партийните водачи, когато не засяга техните интереси заплащането, но и отговорността пред обществото за свършеното.

Въпросът е както социален, така и нравствен - получените пари срещу некачествена работа, срещу формално извършената проверка, срещу хитрото и ловко имитиране на истински труд, резултатите от който не рядко пъти са просто плачевни и опасни дори.

Примерите край нас са всекидневни и твърде изобилни. У нас мнозина се трудят, но това е труд без честолюбие и чувство за достойнство, труд измама и самоизмама.

Знам, че няма да трогна никого, затова ми остава да възкликна като Гоголевия герой: „Поразително! А най-поразително е, че всички неприятни неща дават доход!”