ВЛАСТНИКЪТ МИСЛИ

Ваня Ангелова

ВЛАСТНИКЪТ МИСЛИ

Властникът мисли, че няма да мре.
Просто ще хвръкне с орлите.
Казва си: „Нека сега съм добре!”
Граби, що видят очите.

Той по душите човешки върви.
Пие кръвта на бедняка.
Жал не изпитва и милост, уви,
ни благодетелност всяка!

Мисли управникът: „Аз съм велик!
Вятър си имам попътен!
Ням ще остана за помощ при вик!
Вечен съм аз и безсмъртен!”

Вярва глупакът, че няма да мре.
Гордост му блика в гърдите.
Скоро часовникът негов ще спре.
Никой не хвърка с орлите!


АУШВИЦ

Гражданин не си роден свободен.
Мит е свободата, смешен виц…
В този свят, на Луцифер угоден,
още съществува Аушвиц.

Жертва си на нови холокости
в лагерите днешни на смъртта.
В тях убиват с болните ти кости
вярата в добро и правота.

В плана си жесток за изтребление.
Болест е съдбата ти и глад.
В газовите камери спасение
търсиш да откриеш в злия ад.

Дяволът злодеите лансира.
Всеки миг брутален е, зловещ.
Пътят ти се губи и замира.
Вещ си ти. Ненужна просто вещ.

Стойност нямат хората с таланти…
Как да бъдеш с жажда за живот!?
Наглите нацистки фигуранти
с право вездесъщо са на вот.

В нашата страна не си свободен.
Смешен свободата тук е виц…
Празнично и с указ всенароден
нека я прекръстим в АУШВИЦ!


АХВАЗ

Примигват в мен с пшеничени ресници
далечни светлините на Ахваз.
И в полет дълъг с прелетните птици
понасям се към всички тях и аз.

Пътувам към Персийската империя,
където ме очаква Хузестан.
По тленните ми вени и артерии
протича почитта ми към Иран.

Горещо е на хузите в земята.
Ще спра по бреговете на Карун.
Глава съм луда. Търся си белята…
Охота имам, щение за друм.

Посрещат ме владетели могъщи
от Праведния вечен халифат.
И пак са висините вездесъщи,
и Бог им е легален автократ.

Приличаме си с вас, Ахемениди!
В косите ми е вплетен бял божур.
Пълзят звезди по цигли, керемиди.
Привлича ги в нощта Гондишапур.

Съдбата важна с пълно безхаберие
пред погледа на дните кърши стан.
Завръщам се в Персийската империя,
където ме приема Хузестан.


ИЗМЕНЧИВОСТ

Днес човек е на върха,
утре - в низините.
Лизингов му е смехът.
В кредит са му дните.

Дух, душа… И те, уви,
също са под наем.
Как с надигнати глави
да се осъзнаем?

Мъдрите не вирят нос.
Знаят, че са смъртни.
Земната се движи ос.
Знаци сме ний пътни.

Днес ни има, утре - не.
Орис мимолетна…
Паднем ли на колене,
ставаме безцветни.

Въздух всичко е, балон,
който ще се спука.
В нас животът е амвон,
гълъб, да ни гука.

Повей са мечтите, лъх,
миг от блян далечен
в нашия божествен дъх.
Само той е вечен.


МАЧКАНЕТО МНОГО МИ ДОЙДЕ

Няма пак в черупка да се свия.
Друг за мен не ще да въздаде.
Някого ми иде да убия.
Мачкането много ми дойде.
Стига безполезни идиоти
без причина все да ме гълчат.
Аз не разполагам с два живота.
Мислите, че още ще мълча!?
Границата вече се премина.
Слагам на търпението край.
Мина ще настъпите вий, мина,
ако не намерите колай
волното безчинство да запрете!
Моята душа не е килим.
Сигурно е нужно да умрете,
вдън земя, или пък яко дим,
нейде да пропаднете безследно,
чезнейки в мъглите на Тартар,
в Хадес, в тъмнината непрогледна,
с вашия прокълнат главатар!?
Просто е потребно да ви няма.
Този свят ще мине и без вас.
Дръзка ще съм вече, смела, пряма…
Трябва да се чуе моят глас.
Злобата ми иде да убия.
Вярвам, Бог за мен ще въздаде.
Вас в черупка всички ще ви свие.
Мачкането много Му дойде.