БЕДНЯК

Слав Славов

Бедняк на път в горещо пладне
от самодиви бе нападнат.
Една му пръсна спрей в лицето,
заби му друга нож в сърцето,
а трета, весела и мила,
обра го и го изнасили.
Лежи беднякът там - на пътя,
през спрея мисли, мисли тъпо:
„Загрижен вълк към мен пристъпя,
да ближе лютите ми рани,
а тези облаци от врани
и лешояди най-отбрани
дошли са да ми пазят сянка,
доде се вдигна и заякна”.
Така си мисли той през спрея -
за него всички че милеят,
и счува му се, туй че гракат.
А те -
и вълк, и врани, лешояди -
съвсем за друго чакат.