СВЕТА ГОРА

Йордан Стубел

Долу, на южната част на Балкнския полуостров”, призрачните води на Бяло море мият бреговете на един малък полуостров, наречен Атон. Тоя горист полуостров се нарича още Света Гора, защото по него се белеят, като съзвездие, множество православни манастири. Той е цял обсипан с манастири. Пътници от много страни ходят на поклонение на това свето място. Един от нашите най-добри детски поети, Йордан Стубел, е бил в Света Гора. Тук даваме неговите спомени, впечатления и мисли, навеяни му при това посещение.

Късно вечерта параходът спря на Дафна, така се нарича пристанището на Атон.

Бледата светлина на пролетната луна е паднала ниско над тихия полуостров.

Сега пътят е спокоен.

Малки светлини игратя по кипариси и смоковници и очертават лицето на Атон.

Тук е земното жилище на Пресвета Богородица. Издигнати са много манастири, които се славят със своите старини. Иконостасите са цъфнали от позлатена резбам а стените греят със своята чудна иконопис. Във всеки храм на централно място е поставена иконата на майката Господня. А на някои манастири тя е покровителка изастъпница пред Бога .

В Атон живеят девет хиляди монаси, които със смирението си, с молитвите си и постническия си живот са пример заа служене на Бога и светата Божия майка. По-голяма част от манастирите са славянски. И ние, българите, имаме там свой манастир, който се казва Зографски.

Някога и Хилендарският манастир е бил наш. Но сега принадлежи на сърбите.

Хилендарският манастир е свързан здраво със съдбата на българския народ. През тъмното турско робство, в една от килиите на тоя манастир великият българин Отец Паисий е живял и написал своята Славянобългарска история, в която така се обръща към гърчеещите се ългари: „О, неразумни, защо се срамувате да се наричате българи?”

Тази наша голяма светиня, Славянобългарската история, сега се пази в библиотеката на Зографския манастир.

В нейните пожълтели страници и черковнославянско писмо, великият монах е заключил своя благороден зов към българите да се събудят от турското робство, да почерпят сили от своето велико минало, да се осъзнаят като народ и да се освободят от игото на турчина.

За нас, българите, тая книга е свещена.

Всяка година поклонници българи отиват в Атон, за да видят земното свето жилище на Майката Божия, да се поклонят на Паисиевата килия и с треперящи пръсти да се докоснат до оная жива искра, която още гори в гордите страници на Славянобългарската история.

Атон е светилище на българския народ.

——————————

сп. „Детско знаме”, кн. 2, 1935 г.