И НЕКА БЪДЕ СПОРЕД НЕЙНАТА ВЯРА…
Легенда
В стаята на вдовицата Симон беше светло и тихо. От леглото се виждаше Голгота, почерняла от хора. майката току-що беше приседнала до главата на болната си дъщеря и тихо говореше…
Нощес Юда от Кариот беше предал своя Божествен учител.
От тая сутрин свирепа тълпа, предвождана от първосвещениците Анна и Кайяфа, с бичове развеждаше Исуса от съд на съд и пред всеки съдия неспирно крещеше:
- Разпни го! Разпни го! Той е враг на Кесаря… Или ти си с него?
Когато най-после Пилат подписа присъдата, тълпата зарева от удоволствие. На плещите на Христа натовариха огромен кръст и го поведоха за лобното място. Към средата на хълма той падна. Напразно легионерите го шибаха с въжета - Назарянинът не можеше да се повдигне. Той тихо шепнеше нещо, а тълпата го ругаеше и напираше да го разкъса…
Нейният рев, понесен от прашните езици, достигаше ясно до леглото. Болната Сара го слушаше с широко разтворени очи. По лимонените й страни течеха сълзи. Гърдите й се огъваха като платно под напора на буря. Изведнъж тя надигна глава, опря се на лакти и насечено зашепна:
- Майко, той ще умре, без да ме погледне, а един негов поглед изцерява всичко! Майко, ти знаеш какво става. Защо си още тука? Тогава аз ще отида! Ще отида и ще вдигна кръста му…
Майката прегърна треперящата си дъщеря и зарида с глас.
Тя не беше казвала, че из Галилея, Самария, Юдея след Христа се движеше грамадна тълпа и трябваше време, за да се говори с Него. А какво би хапнала сара, щом вдовицата Симон само за един ден напусне прислужването в богатите къщи? Тя не беше припомняла, че нямат поне едно добиче, което да влачи колцата на болната. А можеше ли сега Сара дори да се мръдне сама?
Дъщерята гладеше на майка си побелялата глава и гледаше към хълма.
Ненадейно от там се отдели групичка и бързо заслиза. Нейният шум почна ясно да се чува по улицата, усили се и най-после спря тъкмо пред вратата на вдовицата.
Измъчената майка се сепна и дигна глава учудено.
Вратата се отвори и се показа тълпата. Из нея изскочи Вероника, лелята на Сара, и припна към къщата. Дворът се изпълни с хора.
Лелята се хвърли пред леглото на болната и задъхано заговори:
- Сара, Той сигурно знаеше колко искаш да го видиш. Когато го биеха, аз подложих гърба си под бичовете, но му подадох влажна кърпа да изтрие кървавото си лице. На кърпата остана сам Той, такъв, какъвто си е! Ето образа му! За тебе, Сара…
Болната затрепера цяла, грабна кърпата и се унесе в образа.
После впи устни в него и така го притисна към слабите си гърди, че майката и лелята скочиха изплашени.
Лицето на Сара светна. Устата й свободно заговориха:
- Мамо, майчице, тичай там! Поднеси му вино със смирна от мене. Кажи му, че съм готова да умра в Негово име. Тичай, майко моя!…
Вдовицата Симон изскочи от дома си и припна към хълма, като на сън. Там осъденият вече висеше на кръста. Наоколо пъстрееха първосвещениците, стареите и копията на легионерите.
Христовите любимци отдалеч оплакваха своя благ учител.
Изведнъж тълпата се раздвижи. Една жена със съсъд в ръце се блъскаше като сляпа. Тя напираше направо към кръста на Назарянина. Но когато стигна до обръча от легионери, тя падна под свиреп удар. Жената скочи и завика в името на Иехова да я пуснат при кръста на Христа. Един легионер немилостиво я запрати назад.
Тогава Исус подигна клюмналата си глава и Неговият поглед падна върху отхвърлената жена. По лицето му сякаш пробягна усмивка. Устата му замърдаха. Някой извика:
- Не я блъскайте! Ето, Той иска да й говори…
Тълпата се смълча. И се чуха неразбраните думи:
- Майко, аз зная! Иди си и нека бъде според нейната вяра…
Очите му се затвориха. Главата пак клюмна. Той тихо промълви:
- Жаден съм!
Жената като обезумяла се хвърли срещу легионерите да поднесе своето ароматно вино, но я блъснаха пак назад и на копие поднесоха гъба, напоена с жлъчка и оцет. Исус накуси, погледна към небето и тихо каза:
- Свърши се! Татко, в твои ръце предавам духа си…
Небето притъмня и стана мъртво-маслинено. Земята затрепера. Скалите полетяха надоле, и гробовете по кръвната нива заинаха. Страшен тътен и вой разтърсиха земята.
В далечината заиграха зловещи, кървави пламъци…
Народът писна и юрна надоле, като подплашено стадо овце.
И навсякъде се носеше вик:
- Горко ни! Горко ни! Наистина е бил Син Божи.
Задъхана и изплашена до смърт, стигна в стаята си и вдовицата Симон. А тука я чакаше последното чудо на Исуса.
В средата на стаята стоеше Сара. Тя сочеше на влезлите при нея чудния образ на.
Спасителя и с огнени думи свидетелствуваше готовността си още сега да умре за Него…
От болестта й не беше останало нито следа.
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 7, 1934-1935 г.
