ПЪРВОТО ЧУДО
Легенда
По онова време цезар Август заповяда всеки да се запише в града, от който е родът му, та да се преброи населението. И настана небивало оживление по цялата Римска империя.
Дори пред портиците на малките градове в Иудея зазвъниха безкрайни кервани от мулета, коне, бързоходи камили. Мъже, жени, деца препълваха камнните улици. До зори от кръчмите се разнасяха песни, викове, звуци на арфи и удари на тимпани.
Една вечер по пътя от Назарет за Витлеем изостана чудна двойка. Прегърбен стрец в дълъг хитон и с патерица в ръце водеше слабо муленце, на което яздеше хубава девойка.
Припадаше влажна, зимна мъгла. Мъглата лазеше и се сгъстяваше.
Девойката духаше на ръцете си, ала и старецът, и муленцето не можеха да вървят по-бързо. В града се изкачиха твърде късно и напразно чукаха по вратите. Дори оборите бяха препълнени с хора.
Една добра жена се смили над тях, изнесе парчета борина и ги напъти за пещерата под хълма. Там бяха затваряни стада. Старецът прибра огризките от сламата, застла я с малко килимче, донесе бохчичка с дрипи и хляб и укрепи запалената борина.
- Ей сега ще напаля огън - каза кротко той и потъна в мрака.
Ала всичко около пещерата беше обрано. Старецът дигаше димящата борина, оглеждаше неравната земя и много рядко се навеждаше…
Изведнъж земята слабо забуча, потрепера и се обля от бистро-зелена светлина.
Старецът погледна на изток и изтръпна: над хълма бързо се издигаше голяма, топла звезда. Нейната светлина изви погледа му. Той видя хиляди ангелски крила да трептят в облаците и чу до земята да достига неясна, божествена песен.
Изплашен, старецът забърза да съобщи видението. Но едва извил пред пещерата - застана като вцепенен: пред входа светеше като дене! Отвътре идеше тих поплак!
Той се спусна в пещерата и потръпна от благоговеен страх: лицето на девойката сияеше над едно малко същество.
Старецът падна на колене и високо произнесе:
- Велика е благодатта ти, Господи! Нистина, в моя род Ти посели Сина Си! Аз видях Твоя поглед да бди над Неговото ложе!…
Стана. С лице, светнало от неземна радост метна своя хитон върху Майката и Божествения Младенец и затихна в молитва…
- Долавям стъпки - прекъсна го Светлата Невеста.
- Кой е? - попита високо старецът.
Вратата се отмести и пред нея застанаха трима души в гуни.
- Приемете ни да поднесем първия дар на Оня, за Когото грее звездата и пеят ангелите - помоли първият.
- Влезте, добри хора! - прикани ги Йосиф.
Овчарите паднаха пред Младенеца, около главичката на Когото играеше светъл кръг. Те Му поднесоха две агънца, защото бедният Хур донесе само своето чисто сърце. После с души, изпълнени от упование, напуснаха пещерата, за да разнесат славата Му…
А по цяла Иудея заредиха нечувани знамения.
Зимата свърши още незапочнала. Цветя изпъстриха полетата. Запърхаха луди пеперуди, запяха птички. Ноще небето се люлееше от ангелски крила и над земята се носеше тиха и тайнствена песен…
И, преди полунощ, едрата звезда огряваше пътя за пещерата.
Хората живееха в трепет.
Йосиф и Мария не усещаха дните.
Една вечер бедният Хур дойде със своето първо агънце. Преди да коленичи, из светлата нощ запяха весели звънчета. Те ясно завиха, смлъкнаха пред пещерата, и твърд и смел глас произнесе:
- Мир вам, които почивате под ясното око на Бога! Видяхме славата Му и идем да преклоним глави в нозете Му!
Йосиф излезе и като на сън застана до входа.
Пред него стояха яздачи на две камили и едър, черен кон.
Камилите коленичиха. Яздачите и конникът слязоха.
- Влезте с Бога, незнайни пътници! - покани ги Йосиф.
Късните гости бяха облечени в скъпи дрехи. Бедният витлеемски овчар се изплаши и отстъпи настрана.
До нозете на Новородения припадна яздачът на бялата камила:
- О, Господарю на света, аз, Валтасар, египетският мъдрец, ти поднасям мъдростта, която от хиляди години се сбира около троновете на безсмъртните ни фараони. Не отхвърляй моя дар…
И Валтасар отстъпи, а напред излезе Капар:
- О, Царю на царете, няма по-благовонни от моята смирна, от моите смоли и масла. Те са взети от сърцето на Ливан, и коянт ми едва пристъпва под тежестта им! Ако поискаш, с техния дим аз ще ограждам цял живот Твоя трон. Приеми и моя дар…
Тогава чак пристъпи Мелхиор - яздачът на жълтата камила:
- Привет на Тебе, Светлина на земята, от божествения Симон Антиохийски. Никой не може да пресметне силата на неговото злато. Ако поиска, хиляди галери ще влечат богатства в дворците му, щитовете на неговите легиони ше засенят слънцето и в колизеумите на Рим, Антиохия и Александрия ще се кълнат и мрат пред неговата ложа. Ала той не иска това. Едничката му радост, дъщеря му Ира, най-красивата мома на тоя свят, живее в сълзи и припадъци. Зъл дух я мъчи и никой не може да я изцери… Ти, Който имаш власт над радост и скръб, върни радостта на моя господар и вземи несметното му богатство - завърши пратеникът и сложи пред Исуса голяма кожена торба злато…
Кротките очи на пречистата майка се дигнаха от златото.
Тя загледа Мелхиора и тихо попита:
- Нима твоят господар смята, че доброто се продава? А как ще си купи добро бедният? И каква ще е заслугата на оня, който върши чудеса, за да ограбва света?…
Нейният светъл поглед усреди очите на всички върху мъничката главичка на Новородения, прилепена до гърдите й.
И стана Неговото първо чудо.
Исус загледа майка си. Устицата му се разпукаха в усмивка, като пъпка на алена роза.
Слабата Му ръчичка се издигна над пеленките, мина над златото и посегна към бялото агънце, което кротко почиваше в очите на овчаря Хур…
Трепет изпълни пещерата. С разтворени очи поклонниците гледаха малката ръка, която все още сочеше агнето.
Те коленичиха и долепиха глави до земята.
И се проясниха: над мъдростта, благовонията и силата на златото, Синът на Небето сочеше божествената кротост и смирението на агнеца…
А малкото агънце, освободено от ръцете на Хура, спокойно приближи и залепи влажна муцунка на розовата страничка на Исуса…
Навън небето трепереше от ангелски крила и над земята се носеше вече ясно и твърдо песента:
- Слава на Бога в небесата и на земята мир…
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 3, 1935-1936 г.
