В нашата книжнина има и други подобни издания - например петтомника „Бележити българи” и др. Ала в онези очерци преобладава академичната сухота, робуването на фактите, а не проникване в духовните терзания и пориви.

У Казанджиев ни вълнува синовната признателност, нескритото пристрастие, неочаквания пиетет. Приказно чудо е, че в родовите огнища на овчари и зидари са избухвали такива светкавици, пръскащи мрака на невежеството и сливащи се със националните и европейски сияния.

Светозар Казанджиев неведнъж е доказвал своето благородно пристрастие към отрудените родопчани, непоколебим защитник от онези, които не я познават.

Една от тайните на авторовата развълнуваност е, че доста години е бил в центъра на културния живот на Среднородопието. С мнозина от своите герои е общувал, слушал е техните изповеди, съпреживявал е обидите и вълненията им.

Така книгата „Забравените незабравими” ще остане като енциклопедия за човещината и неуморната служба „на ползу роду”.

Димитър Златев

Светозар Казанджиев. „Незабравимите забравени”, ИК „Проглед”, 2019