ПРЕДСТАВЯТ „НИЩО НЕ Е НАУЖКИМ” НА ХРИСТИНА МАЧИКЯН

По случай 107-та годишнина от освобождението на град Кърджали през Балканската война и присъединяването му към България, в родопския град е организирана богата културна и спорта програма. Част от културния афиш е и представянето на новата поетична книга на Христина Мачикян „Нищо не е наужким”, дело на издателство и клуб “Многоточие”. Представянето е на 16 октомври 2019 г. във Военния клуб от 17 часа. Христина е родена в Пловдив, завършва средно музикално училище, а след това и Академията по музикално и танцово изкуство. От най-ранна възраст пише поезия, обича музиката, рисува добре. С времето синкретичните й дарби все повече се изявяват. От доста години работи в Школата по изкуства към Дома на културата като преподавател към Детската школа по пиано.
Първата й отпечатана книга е сборникът с 33 магични разказа „Секунда след 12″, а втората - “Нищо не е наужким” съдържа 94 стихотворения, подбрани от всичко, писано през годините. В тях, както и в прозата си, тя също разкрива неподозирани ракурси и погледи към многоаспектния живот. Много е радостна, че и към поетичния й сборник хора от различни възрасти проявяват интерес и той наскоро след отпечатването му е почти изчерпан. Има идея в бъдеще да събере разкази в нов сборник, в който ще включи и фантастика. Един от тях в този жанр е избран за сборника с фантастични разкази „Скакалци в програмата”.
Въпреки че стиховете в новата й книга са тематично разнообразни, Хриси обрисува предимно различните състояния на любовта. Такава, каквато е - и покорна, и волна, и дива, и сладка лудост, и свята, и греховна… Детински наивна, но и самата вечност. Може да се срути за миг, но и отново да възкръсне, да се сбъдне в друг живот или в друго измерение. Но най-много й отива онази характерност, която се крие в нежна форма, а в същото време огненият й заряд едва се побира в нея. А също така и онова нейно състояние, в което неизплаканите сълзи могат да удавят корените на жаждата по нея, дори и когато вече са изсъхнали. Нещо като пропадане нагоре и неистово изригване, както самата Хриси я определя.

Лияна Фероли