„КАК ЯРКО Е ВЪРХЪТ ИЗГРЯЛ…“

Стефан Коларов

Витоша и нейният първенец Черни връх са неотделими от софийския пейзаж. Всяка сутрин, когато ставам, едно от първите неща, които съглеждам от моя прозорец е изваяният профил на планината и белочелия заснежен Черни връх.

Сякаш по него се определя и символично какъв ще бъде денят - ако той е открит, изрязан релефно, привлекателен и горд - утрото обещава плодотворен и успешен ден.

Ако сивата мъгла или надвисналите облаци го закриват плътно в своите прегръдки - по-мъчително и трудно ще текат часовете, които идват.

В дъжд и вятър, в студ и мрак, или в слънце и ведро небе - той, върхът, стои като несменяем часовой на своя пост, готов да брани големия град.

Иван Вазов в редица свои „софийски стихотворения” го рисува, видян от своя прозорец - изненадващо, но така е било по онова време, когато домът на днешната улица „Иван Вазов” е имал изглед към планината.

Щастливеца го превърна в символ на туристическите традиции и разкри необикновените възможности на Витоша за отдих.

Голямата наша поетеса в „Боянския цикъл” - едно от последните й художествени постижения, е разкрила съкровено драматичното място на върха в нейния живот.

Елисавета БАГРЯНА (1893- 1991)

ВЪРХЪТ

Как ярко е върхът изгрял
над синия планински гребен.
Най-стръмния и труден дял
от пътя си
изминах с тебе.

Бучеше ли пред мен река,
тъмнееше ли пропаст няма -
усещах твоята ръка
и твоето
крепящо рамо.

Но посред път ни връхлетя
смъртта
като неканен трети
и с хладна безпощадност
тя
до мене мястото
отне ти.

Върхът
тогава постижим,
сега високо горе свети -
като профила ти любим
над спомените ми
в сърцето.

1959