Още на времето с книгата си „Другата страна на медала” Благовеста Касабова разбуни писателската гилдия. И в новата си книга „В кадър”, позовавайки се на безспорни литературни и исторически факти, тя прави нов прочит на отдавна утвърдени литературни имена и авторитети. Книгата не случайно носи подзаглавие „Размисли за автори и книги, за празнодумство и словоблудството”. Тя се състои от три тематични части: „Критика”, „Публицистика” и „Интервюта”. За книгата литературния критик Георги Н. Николов казва: „Тя е громяща, градивна, оптимистична и обществено значима книга, отдавна чакана като глътка жива вода”.
Авторката ни насочва към постижения и несполуки в областта на литературата, спира се на творчеството на български поети и писатели, които са успели да я провокират, било с високото си творческо майсторство, било с недостойни за твореца прояви. Запомнящи са нейните статии - полемики: „Защо Розалия Ликова не изплюе камъчето”, „Тенденционно, манипулативно, безотговорно”, „За „непознатите” писатели и литературни насекоми”, „Диктатът на нищото”, „Мир на съвестта му”, „Прочетено отново” и други
Благовеста Касабова е родолюбец, защитник на българското, градивното и стойностното в нашата литература. Борец срещу нихилизма, нагаждачеството и чуждопоклонничеството. Тя откровено споделя: „Мога да простя много неща, да помъча да разбера човека, да простя обиди, но безпардонното бездарие не мога да понасям. Ще воювам с него, докато имам сили и дни занапред”.
Поведението на някои псевдодемократи, манипулатори, бездарни писатели, професори, безотговорни издатели и журналисти в някои печатни и електронни медии, както сполучливо ги нарича авторката - „литературни насекоми”, предизвикват нейното остро саркастично слово да бие тревога към всички, за които не е безразлично бъдещето на страната ни. Към такива „телевизионни калинки” и „литературни насекоми”, скъпо платени от своите господари, авторката е безпощадно саркастична: „Живуркайки в собствените си гьолчета, въобразявайки си, че порят водите на океана, нямат никаква представа, какво се твори извън гьолчето”.
Касабова е критик - боец. Тя назовава нещата „право куме в очи” - обективно, честно, директно: „Безпътие или национален нихилизъм”, „О, неразумна българко”, „Класиката е свещена” и други. Бори се за утвърждаване на българското самосъзнание и чист български език.
В есето „За писателя и прехода” Касабова с болка споделя: „След промените през „прехода”, не се появи нито едно значимо име, нито едно високостойностно произведение.. И се разбра, че слугуваш ли, независимо на кой и какъв господар, не може да бъдеш истински творец. Освен талант, който е от Господ Бог, писателят трябва да има и морал и съвест, и гражданска позиция”.
Двете книги „Споделено” и „В кадър” са ценен принос в съвременната българска литература. Те потвърждават, че въпреки повратностите на времето, неолибералните литературни фалшификации и митогилизации, истинската критика все още не е отмряла и е на път да възвърне своята обективност и висок естетически критерии.
Чрез тях Благовеста Касабова отправя ясни послания към всички нас - да дадем отпор на бездуховността и нравствения разпад, и потърсим отново нашите позабравени родови и национални ценности, които са били и ще бъдат нашата духовна опора и за в бъдеще.

Иван Д. Христов

Благовеста Касабова. „В кадър”, изд. „Захари Стоянов”, София, 2019.