СЛОВОДЕЛЕЦ

Петко Кицов

СЛОВОДЕЛЕЦ

„Не убивайте старият кон - той е знак,
и щастливец е, който намери подкова.”
Воймир Асенов

Има неща по-достойни и от победа,
когато те блъсне оня вятър прощален.
Макар че в прозореца слънцето гледа
и бледа ръка по челото те гали.

Ти ще се молиш старият кон да изцвили -
дълго да рие с протритата си подкова;
да се изправи след препускащата кобила…
И да се вижда как Пирин събужда огньове.

Нека кръвта на пчелина от теб да изтича.
Тъжният войн Крепостта си ще брани.
Последните думи във обич се вричат.
Последните думи болят като рани.

Словото съди! Ала в сърцето живее.
Нека почака тъгата ненужна, Сеячо!
Просто да чуем: Балкана хайдушки как пее -
Хубава Яна за българска вяра как плаче!…


ВЕЧЕРЕН СНЯГ

„И там на Милин камък той отронил
една сълза…”
Матей Шопкин

Една е тя, Родината, една е!
Как да изтлее името в забрава?
Как да не чуеш ти викът отчаян,
щом кръв бунтовна тук навек остава?

Кой свиреше тогава на пиано
мелодия за праведен и грешен?
На древната земя ли се покланяш?
Вечерен сняг в онази нощ валеше.

Кой гневна пръст притискаше във длани,
а двадесета пролет още беше?
Над болки, над безпаметните рани
вечерен сняг над плач и ад валеше.

Животът, както го живя, бе рана
от думите, когато ти грешеше.
Светкавици прорязаха Балкана.
Вечерен сняг над твоя вик валеше.

Над пропасти и тъмни небосклони
сълзата на Войводата кипеше.
Божествената буря кърши клони.
Вечерен сняг над грешен свят валеше…


ПОСЛЕСЛОВ

„…Горчивото пространство от талант…”
Кирил Гончев

Сред пламъка на думите!… Самичък
в горчивото пространство от талант.
Като дете… Невинен!… Сляпа птичка.
Поезия!… Разпалена главня.

Над своя послеслов сега се мяташ -
навъсен стих сред пламъка открил.
Катериш ти Балкана на душата си.
Но пак ти е студено през Април…