СВЕТЛИНА
СВЕТЛИНА
Разкъсал вихрено одеждите на мрака
ще дойде той - сияние и младост!
Сред нощите отдавна чакания ден, -
ще дойде той, когато никой не го чака.
Света безумни блян приспива в тъмнина,
но ето ден! - възторжено стенание ще поздрави
горящите зари на нова светлина…
О, ето ден: пламнали разкапват се одеждите на мрака…
УТРО
Безсилно стеняща отхожда си нощта
и лебеди отлитащи разсипват розови венци.
Опиянени чучулиги сребърни струи разливат
по златни падини и сънни долини.
Над сънни светове
могъщи блеснали крила се къпят в поднебните
пустини…
Денят се ражда горе във прозирни синини,
денят се ражда сам, разсипал кървави стрели
след бягащи смутени тъмнини.
ЖЕНА
Създадох божество от теб, жена, призрачно сияние!
Умираха измръзнали най-ярките лучи
над тайни пропасти във твоите загадъчни очи…
И плачех -
защото беше сън далечна свежа синина
от чужди небеса.
И молех се, -
защото бе богиня зачарована,
родена в утрото на първата зора,
привикваща страстно за сладки чудеса.
И плачех, и се молех;
защото бе духание
на коленичащата ми душа,
защото бе свръхмирово сияние,
капризно озарило кривините на пустинен път.
——————————
Българска антология, 1910 г.
