Георги Хрусанов

Първото условие в поезията е да бъдеш прост и искрен. Тъкмо такава е Мария Грубешлиева, която неотдавна се яви в нашия литературен живот.

Чужда на динамичния патос, вън от всякакви стихийно движими чувства, стиховете на младата поетеса са топли и сърдечни изповеди на откровено сърце, заключено в преизподните на мъката и копнежа.

Един свят, съчетан от съновидения и блянове, сред които душата се лута, за да се домогне до хоризонта на красотата.

Тъкмо от това лутане и безкрайно съжителство произхожда оня миньорен гам, който се провира като откровение във всяко стихотворение на Грубешлиева.

Дали тя ще достигне до върховете на оная светлина, която душата бленува? Кой знае!

Но тук е оня неспокоен живот и от тук произхожда нервното желание на жената да не може да се примири със скуката на своето безделие.

Тия моменти Грубешлиева е успяла да предаде живо и пречупвайки ги през призмата на своя художествен свят, да ни ги представи осветлени от една чиста искреност.

Мотивите на Грубешлиева са прости и обикновени, с тая разлика, че са предадени живо, темпераментно и с присъщия на жената - нервен темп.

И любимия, и любовта, споменът по бащината къща, мъката и признанието, детинството, всичко това е дадено непринудено и мило, оживено и чисто, облъхнато от огъня на силно движими чувства.

Характерен белег за творчеството на Грубешлиева е силната искреност, която трепти във всеки стих.

Защото в „Хляб и вино” има места, които неволно те спират и поставят пред въпроса: „Дали е така?”

„… Сега ме гледаш с укор ти.
О, как очите ти да срещна,
кога в душата ми трепти
признанието, че съм грешна.”

Тая дълбока искреност прави стиховете на Грубешлиева топли. Простота, очарование и копнеж, облъхнати от вечния романтизъм, който обгаря волната душа на жената.

У Грубешлиева има добър усет и художествено възприятие.

Лошо впечатление прави разтегнатия на места стих, който убива ритъма и художественото възприятие у читателя.

Откъм техническа страна има някои недостатъци, които, вярваме, впоследствие Грубешлиева ще овладее наред с по-нататъшното си творческо развитие.

——————————

сп. „Листопад”, г. 12, бр. 4-5, юни 1931 г.