ТРИНАДЕСЕТ ВДОВИЦИ

Анатолий Петров

Важно събитие се случи на стария ерген Васил Гологанов в навечерието на седемдесетгодишния му юбилей. В тотото улучи петица и получи над хиляда лева. В селската кръчма на съселяните си той даде разкошен банкет, на който чу пожелания, хвалебствия, приветствия, както да си намери и булка. Преди банкета той купи нов самар за магарето. На него сложи мека възглавница, тъй че възседнал домашния си приятел, да бъде уютно и приятно. Но реши и друго: да направи екскурзия в чужбина и избра Гърция.
В туристическото бюро в София го посрещнаха радушно. Осигуриха му седемдневна почивка в Кавала, в хотел пет звезди. За определения ден за тръгване Гологанов пътува цяла нощ. И малко преди разсъмване застана пред агенцията. Любезна служителка го покани на кафе. И след час автобусът тръгна.
До него седна жена на средна възраст, ухаеща на парфюм. Когато автобусът излезе от София, жената му рече:
- Честит джулай морнинг и нов костюм, господине!
- Благодаря Ви, онлайн, госпожо! Преди три дни го купих, английско производство. Панталонът ми е малко дълъг, но в Гърция ще си купя обувки с висок ток и ще вляза в модата.
- Задължително и вратовръзка - каза жената.
Настъпи мълчание и не след дълго жената подхвана:
- Отивам в Гърция, за да убия скуката. От десет години съм вдовица. Лошо нещо е самотата. Съпругът ми почина от пиянство.
- Царство му небесно - прекръсти се Гологанов и додаде: - Аз съм стар ерген.
- Какво съвпадение! - възкликна жената. - Коя зодия сте, господине?
- Аз съм зодия маймуна…
- Е, че има ли такава зодия?
- Има по староиндийския календар, пък и според Дарвин, човекът е произлязъл от маймуната и затова в държавата ни се вършат маймунски работи.
Автобусът пътуваше, непознатата подремваше. По едно време се обърна към Гологанов:
- Господине?! Моля, позволете да склоня глава на вашето рамо! Уморена съм. Ох, нещастна аз…
- Заповядайте! - отвърна й той.
Тя сложи глава на рамото му и захърка. Събуди се на граничния пункт Илинден.
Като минаха гръцкия граничен пункт, заспа и Гологанов. Събуди се, когато автобусът спря пред хотел „Океанис” в Кавала.
От прозореца на хотела се откриваше красива гледка към морето. Свеж въздух нахлуваше в стаята и той въздъхна дълбоко.
На следващия ден си купи обувки с високи токове и отиде в магазин, за да си потърси вратовръзка.
В магазина жена пред него си купуваше блуза. Не й достигнаха три евро и продавачката прибра блузата. Гологанов извади три евро и даде на продавачката.
- Евхаристо поли! /Благодаря много!/ - рече жената.
- Ти кали хирономия! /Какъв добър жест!/ - възкликна продавачката.
Той обясни, че е от България и желае да си купи вратовръзка. Избраха му я и продавачката му я сложи на врата.
Непознатата жена, която взе блузата, каза:
- Я сум македонка, като ти сборувам по македонски, ти ке ме разбереш.
- Разбира се! - рече Гологанов.
- Я сум Надежда. По гръцки ми кажуват Елпида. Дойдени сме во Кавала от Струга. Баща ми Търпе беше хлебарин и во Кавала го правеше най-куснио хлеб. Со карката го месеше тестото. А чичо ми Петко, бозаджия, со роднини е пойден во крайдунавскио град Оряхово. Когу са видели Дунавот, са викнали: „Шо е вода, да е боза, много пари ке се земат.” Ние, македонците, кажуваме: „Човек без пари е лайно, а лайно со пари е личност. Ти си личност со пари.”
Гологанов покани жената на кафе в близкото заведение. Когато изпиха кафето, тя го помоли:
- Обърни чашата!
Не след дълго взе чашата и започна:
- Добър човек си. Късметът е с теб. Очеква те съпруга, която е добра домакиня. Живее в село, в което има тринадесет вдовици. Ще ти я изберат хората с гласуване. Не обръщай внимание на враговете! Те са жалки хора.
Гологанов се замисли. Елпида продължи:
- А сега да отидем в църквата „Свети Николай”.
Отидоха в църквата, запалиха свещи и се помолиха. Възрастен свещеник ги благослови.
Излязоха от храма и Елпида му показа мястото, където, дошъл за пръв път в Европа, е стъпил светият апостол Павел.
Сбогуваха се сърдечно, даже Елпида му целуна ръка.
След седмица с много накупен багаж Гологанов се завърна в България.
При залез слънце той влезе в селото. Първи го посрещна кучето му Барон, за което, както и за магарето му Херолд, се грижеше съседът му Нако Певеца, а кучето му легна в краката. Васил го погали. В двора поздрави магарето, вързано под навеса. Рече си: „Как мило ме посрещат животните, а какво щеше да стане, ако имах съпруга?” И реши да се жени.
Преброи вдовиците в селото. Бяха седем. Трябват му тринадесет, както предсказа Елпида.
Дойде съседът Нако и той сподели с него намерението си. Уговориха се рано сутринта да възседне магарето Херолд, да обиколи съседните села и да разбере къде има тринадесет вдовици.
И Нако замина. Върна се привечер. Обиколи четири села. Установи - тринадесетте вдовици има в селото оттатък Осъм.
Гологанов му поръча:
- Утре заминавам с магарето за селото. Там кажи на Махъйчо да събере хората в десет часа сутринта в петък в салона на училището и занеси чувала с подаръците, като ги уведомиш за намеренията ми. Ще гласуват и ще ми изберат булка.
Нако възседна магарето с чувала и замина.
Върна се привечер. Уведомил хората, най-вече вдовиците, казал им, че ще се раздават подаръци.
В десет часа салонът на запустялото селско училище бе пълен с хора. Махъйчо застана пред публиката и започна:
- Дами и господа! Предстои ни важно събитие, каквото не се е случвало в селото ни. Чрез гласуване ще изберем булка на достопочтения господин Васил Гологанов. Моля, квесторите Василка и Георги да заемат местата си за точно преброяване на гласовете „за” и „против”.
Баба Станка рече:
- Господинът е видна личност. Възседнал магарето, той се изкачи до най-стръмното място на баира Крива Драчовица, където и овчари не пристъпват. Готвел се, възседнал магарето, да покори връх в планината Олимп в Гърция, ама нещо се объркало.
Митка Еленчева се намеси:
- Навремето гъдуларят Ставри се готвел да отиде на фестивал. Теменуга, която беше някъде от оряховските села, заридала и заплакаха - как ще остане три дни и три нощи сама в къщата, и то в края на селото. Ставри повикал Гологанов да бъде нощен пазач. Две нощи Гологанов се криел в сенките на двора, спотайвал се, за да не дойде някой неканен гост. На третата вечер около полунощ застанал до портата. Като се появил, Ставри му викнал: „Махай се, защото ще те утрепя.” „Аз съм, Василе” - викнал Ставри. Щедро го възнаградил, засвирил с гъдулката и го изпратил по живо, по здраво.
В това време се случи нещо неочаквано: влезе познат на всички мъж от съседното село. От вратата извика:
- В селото ни преди три дни се завърна тринадесетата вдовица. Зюмбюлка, внучка на налбантина Демир Менов, който правеше специални подкови за магарето на Гологанов, за да изкачва с тях трудно достъпни местности. Избрахме я с пълно болшинство за негова съпруга. Зюмбюлка работи двадесет години в Англия. Там се е грижела за възрастна жена, херцогиня. Преди да почине, англичанката направила и Зюмбюлка херцогиня, а по английските закони съпругът й също става херцог. Първият български херцог - Васил Гологанов. Той ми поръча да ви предам подаръците. Моля, заповядайте! - и отвори чувала.
От него лъснаха рулони бяла луксозна и ароматизирана тоалетна хартия.
Дядо Съюко рече:
- Жал ми е да разтворя този рулон. Ще го сложа на телевизора, та да ми напомня за важното събитие.
Тота Пергинова го помириса и додаде:
- Аз пък ще го туря до възглавницата, та да ми мирише на хубаво.
Последен пред чувала застана дядо Найден. На дъното на чувала се белееше нещо. Мъжът го извади. Оказа се сутиен, ушит за едра жена.
- Късметът е в теб! - викна мъжът и излезе. След него излезе и дядо Найден. Закачи сутиена на оградата на училището, мърморейки:
- Херцог Васил Гологанов… тринадесет вдовици, а за вдовците не споменават нищо. Тринадесет вдовици… тринадесет вдовици…