Кирил Маджаров

Снощи Снежко е затрупал
къщи, улици, дървета,
под стрехата той прогони
пак немирните врабчета.

И навън е тъй приятно,
ала студ жесток там хапе,
хапе мълком, неусетно
през обувки и чорапи.

На Загорови децата,
с топли дрешки и шушони,
дружно грабнаха шейната,
към пързалката се гонят.

Тяхното другарче Дико
от прозореца ги гледа -
те му махат и го викат
заедно навън да бягат.

Ала Дико е печален
и не му се никак смее -
тая зима го отчая,
а бе тъй копнял за нея!

Че снегът го изненада
с вехти, скъсани обуща
и за тях така пострада,
че и в двора го не пущат…

А навън снегът кристален
го зове с усмивка чиста! -
Затуй Дико е печален,
тъй загрижен и умислен…

——————————

сп. „Картинна галерия”, г. 6, кн. 3-4, декември 1939 г. - януари 1940 г.