Михаил Петрович Лобанов, руски критик, публицист, литературовед и обществен деец е роден на 17.11.1925 г. в село Иншаковка, Спас-Клепиковски район, Рязанска област. Израства в многодетното селско семейство на Пьотр Александрович и Екатерина Анисимовна Лобанови в близост до родните места на Есенин. На 5 г. остава без баща. Майка му, вече имайки две деца, се омъжва повторно за вдовец с пет деца и после ражда още четири. Първите си разкази публикува през 1939 г. в районния вестник «Колхозна постройка». Като стрелец от 11 гвардейска армия, на 9.08.1943 при Курската дъга е ранен тежко от парче от мина и демобилизиран. Постъпва в МГУ (Московския държавен университет) през 1944 г. Дипломира се във филологическия факултет на МГУ през 1949 г. После работи в ростовския вестник «Чук». През 1958 г. в издателство «Съветски писател» излиза първата му книга «Романът на Л. Леонов “Руски лес”».
През 1959 г. защитава в МГУ кандидатска дисертация за творчеството на Леонид Леонов. От 1963 г. е преподавател, професор в Литературния институт “М. Горки”, много от учениците му успешно продължават делото на учителя.
След публикуването в началото на 1963 г. на книгата му «Времето е закопано в книгите» името на Лобанов е посочено сред четиримата водещи руски критици в доклад на председателя на Съюза на писателите на РСФСР. С първите публикации в списание «Млада гвардия» и приемането му в редколегията през април 1966 започва нов етап от критичната и творческа дейност на Лобанов. Вадим Кожинов считал, че «новата насока на “Млада гвардия” започна преди всичко със статиите на Лобанов “За да победи живото” (1965. №12), “Вътрешният и външният човек” (1966. №5), “Творческо и мъртво” (1967. №4), но това стана ясно по-късно за всички». Тези и други статии на критика предизвикват яростните нападки на либералната космополитна преса. Особено яростна е реакцията срещу статията на Лобанов «Просветено еснафство» («Млада гвардия». 1968. №4), която за мнозина е емблематична в започналото “Руско Възраждане”. През същата 1968 г. списание «Юность» се нахвърля срещу Лобанов за честото използване на думите «дух» и «духовност», опонентите му считат, че духът е фикция. Бившият (до емиграцията си) работник в комсомолското списание в Москва, сега професор в Ню Йоркския университет Александър Янов в книгата си «Руската идея и 2000 година» така предава впечатленията си от тази статия: «Даже в кухните говореха за нея шепнешком… Тя беше потресаващо явление. Според Лобанов язвата беше в духовното израждане на “образования човек”». Янов с несъгласие пише още: «По някаква причина всички “разложители на националния дух” в статията на Лобанов носят еврейски фамилии. Именно тези еврейски елементи, които са се присламчили към историята на великия народ, играят роля на своего рода фермент в заразяването с еснафщина на дипломираната маса». В публикуваната в списание «Новый мир» (1969. №4) статия на А. Дементиев «За традициите и народността» Лобанов е обвинен в «антимарксизъм», «руски шовинизъм» и т.н. Статията на Дементиев става сценарий за друга известна статия на ръководителя на идеологическия отдел на ЦК на КПСС А. Яковлев, която се появява след 2 години в «Литературная газета» (15 ноември 1972) и повтаря с още по-голяма настървеност русофобските обвинения по адрес на Лобанов и други руски писатели. Близкият до «Новый мир» Солженицин в мемоарите си «Рекло телето дъба да мушка» цитира «Просветеното еснафство» и заключава: «През 20-30-те години автора (Лобанов) на такава статия щяха да го затворят в ГПУ и бързо да го разстрелят». Но същият Янов пише в споменатата си книга и, че «за разлика от ВСХСОН (Всеруски социален християнски съюз за освобождение на народа) Лобанов вярва в потенциала на съветския строй».
В резултат на гоненията критикът през втората половина на 70-те се обръща към руската класика и литературознанието. През 1979 г. в поредицата «Животът на забележителните хора (ЖЗЛ)» излиза книгата му «А. Н. Островски», където той показва великия драматург не според старата съветска схема «изобличител на тъмното царство», а в пълнотата на творчеството му, с богатството на изобразените характери, с жизнеността на картините не само на тъмните, но и на светлите поетични страни на народния бит, с колоритността на образите в историческите пиеси на Островски, одухотворени от високи гражданско-патриотични чувства. Скоро след появата на книгата на Лобанов в «Литературная газета» (19 март 1980) излиза разгромна статия на В. Кулешов «А имало ли е “тъмно царство”?» В този дух минава и «обсъждането», по-точно, погромът над книгата на Лобанов на «кръгла маса» с участието на «учени-специалисти» по Островски («Вопросы литературы». 1980. №9). Тези характерни критици са обединени от неприязънта към миналото на Русия, олицетворение на което за тях било предишното прословуто «тъмно царство».
Голямо идеологическо събитие става историята със знаменитата статия на Лобанов «Освобождение», публикувана в саратовското списание «Волга» (1982. №10), написана по повод на романа на Михаил Алексеев “Побойници” – за глада в Поволжието по време на колективизацията. В нея са осъдени методите на колективизацията в селското стопанство от болшевиките. Критикът публично изказва съмненията си в ползата от колективизацията. Той направо назовава причините за провокирания в 1933 г. в Поволжието и в Украйна глад. Вдига се голям шум. Разправата с автора е на всички нива. Завеждащият отдела за пропаганда към ЦК на КПСС Б. Стукалин и завеждащият отдела за култура към ЦК В. Шауро незабавно подават до новия генерален секретар на ЦК Юрий Андропов докладна записка за осъждането на Лобанов. Секретариатът на ЦК на КПСС веднага приема съответното постановление, отстранявайки от длъжност главния редактор на «Волга» поета Николай Палкин. Критикът е подложен на безмилостна критика от специално заседание на секретариата на Съюза на писателите на Русия. Но Лобанов никога не причислява себе си към дисидентите и още повече към правозащитниците. Много претърпял в съветската епоха от властта, той веднъж споделя на критика Владимир Бондаренко, че счита съветския период за връх на държавността в хилядолетната история на Русия.
След всичко случило се Лобанов «емигрира» в литературознанието, заема се с творчеството на Аксаков. Води семинари за критика през 80-те г. От началото на 90-те години е един от основните лидери на руското патриотично направление в литературата. Лобанов винаги се е отличавал с вярност към руския патриотизъм и не е отстъпвал пред постоянните оскърбления и заплахи от страна на космополитите – партийни или “демократични”. В статиите и книгите си отстоява народността, руската духовност в литературата и изкуството. Награден с ордените “Отечествена война” I степен и “Червена Звезда”. Заслужил работник на висша школа в РФ, почетен деец на културата на Москва, лауреат на Голямата литературна премия, лауреат на литературната премия «Сталинград» и на редица други награди. Живее в Москва.
Книги: “Романът на Л. Леонов “Руски лес”” (1958); “Времето е закопано в книгите” (1963); “Сърцето на писателя” (1963); “Мъжество на човечността” (1969); “Вътрешно и външно” (1975), “Надежда в търсенията” (1978); “А. Н. Островски” // Поредица ЖЗЛ. (1979, 1989); “Размисли за литературния живот” (1982); “С. Т. Аксаков” // Серия ЖЗЛ. (1987; 2005); “Паметни страници” (1988); “Пътища на преобразяването” (1991); “Сталин” (съставител, автор на статия) (1995); “Велика Победа и велико поражение” (2000); “В сражението и любовта” (2003); “Памет за Войната” (2007); “Оклеветената империя” (2008); “Сталин в спомените и документите на епохата” (2008). Умира на 10 декември 2016 г.

Публикации:

Публицистика:

«РУСКИ ХОРА, СЪБУДЕТЕ СЕ!»/ превод: Георги Ангелов/ брой 26 февруари 2011

МИНИАТЮРИ/ превод: Стефка Тотева/ брой 86 юли 2016

Критика за Михаил Лобанов:

МИХАИЛ ЛОБАНОВ. “ОКЛЕВЕТЕНАТА ИМПЕРИЯ”/ автор: Сергей Павлухин/ брой 28 април 2011

За Михаил Лобанов:

ЛОБАНОВАТА КРЕПОСТ/ автор: Владимир Бондаренко/ брой 28 април 2011

СПОМЕН ЗА МИХАИЛ ЛОБАНОВ/ автор: Екатерина Злобина/ брой 91 януари 2017