МОИ БОСОНОГИ, ТОПЛИ ЛЕТА

Кольо Колев

МОИ БОСОНОГИ, ТОПЛИ ЛЕТА

Мои босоноги, топли лета,
чувам как тичате още след мене.
Отново е лято, но ето сега
е лято, което е много студено.

И ме учи дъждът му как да мълча.
Как да завързвам смехът ви на възел,
мои босоноги, топли лета.
А как ухаехте само… на бъдеще.


ЦВЕТЯ

И може би, защото са цветя -
за това ще ги откъснат.
Ще ги сложат във вода,
а те ще чакат да възкръснат.

Но корените им ще са в пръстта.
И те, разбира се, ще се завърнат.
И ще бъдат пак цветя,
щом земята ги прегърне.


***

Какъв смешно-тъжен въртоп -
вихрушка от малки проблеми.
А вътре във него - Живот,
с очи от прахта заслепени..


ПЯСЪЧНИТЕ ХОРА

Уморените ръце на този ден
през пръстите си ме пропускат, като пясък.
За да се намеря в края му смален,
смален - до думичката “някак”.

Свил до въглен своята душа.
Пък и как ли да гориш, за Бога?
Ще се счупиш мигом във света,
в света на пясъчните хора.


НОРМАЛНОСТ

„Великани са и ако те е страх, махай се оттук…”
из „Дон Кихот де ла Манча”

И ето ме - огладен и полиран -
така удобен за държане!
Бодлите ми са вече минало,
а аз - пореден самозванец.

Спуснал се по хълма на мечтите.
Изтупал облачетата от раменете си.
За да заседне кротко в плитката
целувка с враговете си.

За да заседне кротко в делника,
в онова нормално състояние,
при което, като прости мелници
ти се виждат великаните.