НОЩ

Петя Цолова

НОЩ

В голямата къща на хората
като майчица стара
тъмнината тръгва на пръсти пак
пред шума, пред студа, пред страха
тихичко да притвори вратата -
дано да поспи, да отдъхне за кратко
този по чудо едва укротил се свят…


БЪДЕЩЕТО

Бъдещето, повярвайте, винаги е високо пред нас.
И винаги по-високо от Днешното.
Дори и когато от него повяват напеви трагични и гняв,
несправедливост и необичане.
До него само пътища стръмни вървят.
Пътища за много страдали, за трудно вярващи,
не за лековерни или престорени оптимисти.
Да се катериш към него се иска чиста и здрава душа,
готова по стръмнините насред път да затихне…
Бъдещето, то носи в себе си още сега
цялото минало и цялото днешно.
Ще пресее и едното, и другото,
както знае си само то - неумолимо честно.
Ще отърси от себе си и ще захвърли много неща,
днес тържествуващи и лъщящи надменно.
И ще запази единствено най-високото - онова,
по негов ръст мерено и кроено сега още, в днешното.

Бъдещето…
То иска само да вдигаме непрестанно към него глава
и очите му да търсим.
И срещаме!