ВОЙНИШКИ РЕДОВЕ (1960 – 1961)

Филип Филипов

НОВА ГОДИНА

Под стъпките хрупти снегът.
Разкършвам рамене - че стина.
Нима?… Салютите ехтят!
Честита Нова ви година!

Ех, жалко, че я срещам сам.
Там долу трепкат светлинките.
Танцуват, пеят, викат там.
Честита, хора, ви, честита!

Честита! Срещнах я в тъма
и искам мъничко от нея -
да я изпратя от дома,
когато вече остарее!


СРЕЩА С ГАГАРИН

Цветя, цветя… Ръце, ръце…
От самолета той се спуска.
Ти вглеждаш се в това лице -
сияещо, открито, руско.

Ти вглеждаш се, а не видя…
Очакваше по него друго.
Но няма, няма и следа
от часовете в центрофуга!

Но няма, няма нито знак
от пулса-взрив, от кръв-олово,
от онзи кратък, страшен мрак,
преди да впие взор отново

и ахне, хоризонт съзрял -
с такива ярки багри даже!
Стаяваш дъх, ти в слух си цял -
за всичко той ще ни разкаже!

Отеква звучен, бодър глас.
Изпълнил своя дълг, спокоен
един човек стои пред нас,
един славянски воин!