Стоян Дринов

***
Път далечен, вечно стръмен път
път на бури и тревога; -
аз обходих всеки негов кът
неведнъж се спирал в изнемога -

и отдавна вече примирен
край камината самотна дрема, -
пей в гората есенник студен
и разказва моята поема…

***
Ти проясни мойто чело,
ти оплака свиден блян;
с теб наченах свято дело,
с теб помътих своя ден.

Ти бе пролетна омая,
късна есен си сега, -
аз те зная и не зная,
моя радост и тъга.

***
Есенни дни - тъга по била радост
и тъмен страх пред скрити бъднини,
ех, ти отлиташ, свидна моя младост,
без пролет, без зари. Есенни дни.

Сърцето се превива в люта мъка,
сърцето горестно кълне света,
небето плаче - час е за разлъка
и капят, капят жълтите листа!

——————————

Българска антология, 1910 г.