ПРЕМИЕРА НА „ПЕЕЩА ТИШИНА” ОТ СПАСКА ПОПОВА

На 25 септември 2019 г. в културен център „Тракарт” в Пловдив се състоя премиерата на новата стихосбирка на Спаска Попова „Пееща тишина”. Присъстваше издателят Трендафил Василев, управител на издателство „Българска книжница”, който представи книгата. Творческият профил на поетесата бе допълнен от различни гледни точки чрез изказвания на колеги и ценители на лириката.

Коя е Спаска Попова?

Тя е родена поетеса. Не защото пише стихове. Тя живее като поет. Интересно е как се появява първото й стихотворение, посветено на … Стоян Камбарев. Да, известният режисьор. Тогава двамата са съседи и съученици в 6 клас в пловдивско училище. Стоян намира стихотворението, прочита го пред всички, Спаска го къса и … се разплаква. Днес тя си спомня: „После станахме големи приятели. Та, до края! Той извървя висок път в театралната режисура, като остави знакови творби. На негово име е академията за млади творци, която всяка година връчва наградите си.”

В тези думи на Спаска Попова за нейния приятел от детството Стоян Камбарев личи дарбата да пише, и то не само стихове. Тя умее да изрази факта и да го осветли. Без нито една излишна дума, без кресчендо във фразата, без показен блясък. Така продължава и в Икономическия техникум, където е ученичка и преподавател по български език и литература е Марин Кадиев. Днес той е академик към БАНИ, известен в цялата страна и в чужбина литературен критик, но най-голямата титла за човек с неговия ръст според мен е УЧИТЕЛ. Срещата с такъв учител е задълбочила пътя на Спаска в литературата. Тя си спомня: „Сред скучните сметки и баланси аз пътешествах, наместо да ги уча, и разцъфтявах в часовете по литература.”

Можете да си представите за какви пътешествия става дума. Те я водят до списание „Родна реч”, където ученичката гради име в поезията. Всички сме чели това списание, помним, как всяка година редакцията му канеше редовните си сътрудници от цялата страна. Така Спаска се запознава с много изявени творци и се среща на живо с Дамян Дамянов, Блага Димитрова и др.

На тези семинари младите поети се учат да пишат и да редактират, дискутират по различни теми. В годината на завършването си Спаска Попова е включена в рубриката „На добър път, абитуриенти!” със снимка и стихотворение, което и днес е програмно за нейния творчески почерк. Учителят е горд с този факт, защото неговата ученичка е единственият представител на Пловдив.

Следва клуб „Прометей”. Марин Кадиев, тогава 30-годишен, сформира клуб за литература и изкуство, на който Спаска става председател. Гостуват им писатели, поети, артисти… Магията на живите срещи е неповторима и младата авторка расте в тази среда. Тя има дълга кореспонденция с писателя Йордан Вълчев - автор на исторически романи. По време на среща на пловдивската публика с него той разкъсва на две букета си, за да го сподели с нея. След това става близък наставник години наред. Той я води за първи път в съюза на писателите, в чието митично днес кафене младата авторка се запознава с не едно от ярките имена в поезията. Тогава тя е била толкова срамежлива, че не е задълбочила тези приятелства.

В Пловдивския университет Спаска Попова влиза с целия този вече немалък опит. Веднага става член на току-що създадения от Огнян Сапарев литературен клуб „Гео Милев”, пътуват много, осъществяват срещи, семинари, литературни четения в цялата страна, от София, през Пловдив до Шумен и Свищов. И тук се зараждат ценни приятелства за цял живот. Събират се в Университета и в Стария Пловдив. Активно сътрудничат в пловдивските медии, публикуват в пресата. Тогава изгрява звездата на Добромир Тонев, с когото са в една група в университета. Той й посвещава две стихотворения в акростих, изписващ името й!

Интензивен творчески живот има в това литературно общество, ръководено от проф. Сапарев. Спаска намира там приятели за цял живот: Тодор Чонов, Румен Леонидов, Красимир Обретенов, Веселин Сариев, Минко Танев, Христо Нанев, Ели Видева, Тодор Костадинов… „Бяха щастливи години” - вметва Спаска. Но се оттегля по лични причини.

Значително по-късно, през 1998 г., тя издава първата си книга „Спаси се, Спасе!”. Книгата е посветена на сина на поетесата, който същата година е абитуриент. В препълнена зала в Стария град книгата е представена от Марин Кадиев.

След това Спаска Попова отново дълго мълчи. Литературните пътеки са изместени от други приоритети, тя се учи да върви извън света изящното, да брани гордостта си. За този период тя си спомня: „Писателството остана далечна звезда, но копнежът ми не стихна. В мен едно скрито малко изворче не спираше да къкри и бълбука, а аз занемявах всеки път, когато в мен трепнеше стихотворение. Приспивах го. Но душата ми продължаваше да пее…”

Нижат се годините, грижите и радостите. До момента, в който сякаш се скъсва един спирателен кран, Спаска нахлува шеметно в пловдивските литературни среди и се раждат (след второто издание на първата й книга) двете й нови стихосбирки „Разлистена есен” (2018) и „Пееща тишина” (2019), дело на издателство „Българска книжница” под редакцията на акад. Благовеста Касабова. От казаното до тук можем да си направим извод, че тя е еволюирал творец, а не новосъздаден - тя има на какво да стъпи в израстването си, освен на таланта си и на натрупан в годините опит.
„Пееща тишина” е една зряла, завършена стихосбирка, в нея вече е овладян стремежът на начинаещия автор да покаже колкото може повече. Класическа и като обем, и като изразни средства. Книгата има свое лице, един концептуален образ, отразяващ обобщен човешки, не само женски, стремеж към истина, съвършенство и красота. В преговора акад. Благовеста Касабова пише, че думите в тази книга „носят в себе си добро и обич и са храм”…

Разтваряме кориците и навлизаме сред прецизно подбрани творби, още първата от тях подсказа, че е работено много:

ПРОБУЖДАНЕ

Уж няма нищо експлозивно,
а се усеща напрежение.
Като ранено изречение
е сутрешната ми тъга.
И тичат думите ми пеещи
и ронят се като снежинки.
А сякаш нов свят в мен покълва,
роден от кротка тишина.

Давам тази строфа като пример как авторката умее да изковава стиха, да редува съседни и затворени рими - това е музиката на българския език, музиката на човешката реч и алхимичния процес, който превръща речта в поезия.

Тематично стиховете на Спаска обхващат личното ни битие, но толкова обич и човещина има в тях, че във всеки момент личното прелива в някакво всеобщо интимно изживяване. Вълнуваме се от природната мъдрост, от кръговратите на съдбата, от взаимоотношенията между хората. В стихотворението „Откровено” отново откриваме строгото спазване на поетичните закони. Откриваме и един проблем - за войните между хората. Уж за личните войни става дума, които бушуват между нас и ни струват много сили и време, но можем да видим в този модел и безсмислието на големите икономически и политически битки, които разкъсват сърцето на планетата, така, както сърцето на поета е разкъсано и уязвено от лични несгоди.

По време на премиерата книгата бе представена от различни гледни точки. Изказаха се Марин Кадиев, Рамела Бохосян, Благомир Начев, Елена Диварова. Бяха изтъкнати оригиналните моменти в стиховете и в присъствието на авторката. На която и страница да отворим „Пееща тишина”, все ще усетим порива на тази жена - момиче да споделя, да дава обич, да чува пулса на миналото, да мечтае… да пожелаем на книгата успех сред читателите. Нека всеки стих се влее като живителен лъч в ефирното тяло на техните емоции.

Елена Диварова