ПАЛИ ИВАНОВАТА МОГИЛА
Легенда
Живял някога Пали Иван. Хорската омраза сушела дори жената и децата му, зарад подпалените от него къщи и плевни.
Съсед на Пали Ивана бил дядо Насьо Душичката.
На Коледни заговезни дядо Насьо изгледал всички и въздъхнал:
- Колко весела е трапезата ни! А какво ли правят жената и дечицата на съседа?
Самотничките, те никому лошо не са сторили.
Станала бабичката и за голямо чудо довела посърналата майка и плахите деца. От тогава настанала чудна обич. Децата сяли заедно, жените не се делели, а мъжете не сядали на вечеря без Пали Ивановите. И потекли зимни нощи в песни и дружна работа.
Пали Иван пък се почувствувал изоставен и от своите, озлобил се страшно и задебнал кога дядо Насьови ще капнат за сън.
Една нощ измъкнал овена им и нарочно оставил дири - да пропъдят жената и децата му. Но старецът скрил това от невинните и не продумал на крадеца.
Тогава Пали Иван измъкнал още три овце.
Едва позабравили и тая кражба, от обора липсали две волчета.
Цялата къща се разтревожила. И дядо Насьо вече заплетено бъбрел:
- Мълчи, сине! Такова сърце мъчно се обръща, но най-лесно се гневи! Само морим невинните, чедо! Ето, жената в земята потъна! Децата му пребледняха като смъртници! Аз ще му продумам някак…
И пак утешил къщата си. После издебнла съседа си и подхванал:
- Съседко, като се връщаш по-късничко, не си ли видял кой шета из двора ми? Кражби ме разсипват. Останах и без волчета…
- Да не ми плащаш да те пазя? - изръмжал Пали Иван.
- Не се сърди, съседко! Аз само питах. На крадците е дошло по-лесно през твоя двор да извличат стоката ми, таа…
- Аа, тъй ли? - потреперал Пали Иван и се врътнал към къщи.
И една тъмна нощ къщата на стареца огряла цялото селце. Огънят избухнал изведнъж отвсякъде - точно по Пали Ивански…
Юрнали мъжете, крещели и извличали покъщнина и добитък. Жените пищели и се хвърляли в огъня за рожбите си. Дотичала и жената на Пали Ивана, че вечерта малкото й заспало с дядо Насьовите внучета. Тя се хвърлила в огъня, изскочила с пламнали дрехи и паднала с детенцето пред къщата. Хората я изгасили и отнесли.
На другата нощ Пали Иван си дошел и се навел над детето.
- Махни се! То бере душа! Ти го умори, ти! - викнала майката.
Пали Иван не отдумвал. Това я уверило, че наистина той е запалил дядо Насьови и тя с писък излетяла в черната нощ. На сутрината я намерили удавена. А детенцето саотно отлетяло при дяда Господа.
Хората го погребали, прибрали братчетата му и се заели да помогнат на дяда Нася.
Оттогава никой не видял Пали Ивана.
След години се чуло, че в палнината живее чуден старец - селски свинар! Край него като пчелички бръмчали пастирчетата. Той ги галел по главите, унасял ги с приказките си и често плачел. Не едно извлякъл из запенените вирове, не едно отнесъл в село, изгаряно от треска. Върнел ли пък вечер свинете, той обикалял сиротите, на които можел да помогне.
После се прибирал в къщурката, която селяните му отстъпили. Там му донасяли паничка бобец, късче хляб, бучка сиренце. Когато го забравяли, той изваждал накиснати корички, насищал глада си, благодарял Богу и си лягал.
Но пукнела ли пушка, светнел ли пожар, старецът първи се хвърлял в пламъците и извличал деца, покъщнина, добитък. Всички го обичали. Жените чистели къщичката му, мъжете слушали думите му и напускали лъжата, кражбата, пиянството.
А годините отлитали и старецът усещал, че смъртта наближава.
Една мразовита, есенна вечер до Пали Ивановото село стигнало окъсано старче с развята торбичка. Светело само в кръчмата. Старчето едва се изкачило, влязло вътре и тихо попитало:
- Няма ли, синко, едно ъгълче за странника? Ето, не мога вече…
- Моята кръчма не е просяшки хан! - отвърнал кръчмарят.
После се изсмял и подвикнал на един окъсан пияница:
- Ей, Христо, я го завлечи в Пали Ивановата таласъмница!
Старчето подскочило от пейката с чудна бързина и рухнало на пода с отворена уста.
Хората се струпали и чули, че шепне:
- Още ли Пали Иван, о, Господи?…
Кръчмарят дотичал с лампата. Старчето било мъртво.
На сутринта надошли стари хора, спитали се и го познали:
- Горкият, дошел да умре в селото си - въздъхнали те и склопили очите му.
Синовете на Пали Ивана и на дяда Нася погребали стареца с братска и синовна обич, а над него издигнали могила с цветя. До главата му посадили дръвче. И хората се покланяли на хубавия гроб.
Но макар всички отдавна да са простили на страшния човек, могилата си е все още - Пали Ивановата могила.
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 6, 1933-1934 г.
