ПЕПЕЛ

Иван Кръстев

Ти пишеш, че си мислила за мен
и тихо над портрета ми си плакала,
когато нея вечер уморен
със тежък грохот ме отнесе влакът.

И искаш да се върна пак при теб -
при синята фаянсова камина,
да пием със преплетени ръце
на любовта от кървавото вино!

Недей! Не искай! Времето лети
с махалото на стария часовник.
Това, което бяхме аз и ти,
не можем днес да бъдем пак отново.

Ако обратно върнем оня час,
той няма да е тъй безумно светъл…
Не искай! И в камината, и в нас
остана само сребърната пепел!