Йовчо Савов

СЮЖЕТ ЗА МАЛЪК БАЛКОН

Не ми е съседка, но ми се мярка високо отсреща.
В град, който е с проба пет алкохолни промила,
тя живурка все някак и едва ли се сеща,
че някой я гледа от термитника, който ни смила.

Тя е разведена, или може би млада вдовица,
силуетът е тя, който на балкона простира.
Вдълбана е нейната сянка, ръцете й - птици,
които отлитат и кацат на ръба на всемира.

Тя все по тъмното пуши, дърпа припряно
и кашля. Ни сутрин я има, нито по пладне.
Животът й свири само с един клавиш на пиано,
но кой знае и той кога на тротоара ще падне.

Животът й тепа, като куца стоножка с копита,
която на три подковани крака се тътри.
Животът й е килерче с врата, в която забит е
пиронът ръждив - ни навън, ни навътре.

Но ще дойде мъжът, тя ще му сипе ракия.
От салата на върха със домат и маслинка
той ще си бодва, ще кима, очилата ще трие
и ще цъка с език над албума със снимки.

Ще е горещо, тя ще пооткопчай деколтето.
Той ще й хване ръката, тя няма дори да извика.
После по цигара ще палнат, ще мълчат общо взето
и ще слушат как различно часовника цъка с езика.

Тя не ми е съседка, но скърпва високо отсреща
сюжета си - никога цял, все някак прекършен…
Но ще дойде мъжът със сандъче и клещи,
ще извади пирона и всичко ще свърши.

НЕ СЕ СВИКВА

Красива е жената, когато дрехата си разкопчава,
тя сякаш риба е, във въздуха която плува права.

Красива е жената всякак, но погледне ли я гърбом,
мъжът прехапва устна и ябълката си изтърва.

И докато тя сяда, върху бедро бедрото да кръстоса,
косите на мъжа се молят до последния си косъм.

Господи, защо си я създал със толкова извивки,
не е възможно, Боже, с красотата не се свиква!

Но дори и да са още впити дирите от сутиена,
прешлените й завои вият под кожата стаени.

Възторгът й е колкото най-късото възможно кутре,
във всеки миг от днеска тя копнее вече да е утре.

И дали на токчета, или на босо, отдалеч личи си
капризите й как притичват с муцунките лисичи .

Тя щом легне може да заспи, но нищо чудно,
дори когато е заспала, капризите й да са будни.

Въздухът и той будува, и е объл, и плете дантела,
в която и мъжът, и тишината се споглеждат неумело.

И с очи да пият щяха и да скитат в дишащите й овали,
ако не лумна тишината, от щуреца който я подпали.