Георги Райчев

1.
Пиша, за да задоволя една вътрешна нужда или за да кажа една истина. Всяко мое произведение е преди всичко проблем за самия мене, който чувствувам нужда да си разреша.

Освен това смятам, че само писателят, подир жреците на чистата наука, има право да казва цялата истина, без да се съобразва дали тази истина съзижда или руши, укрепва или осъжда хората.

В света трябва да има някой да казва цялата истина - тя е също една нужда на човешкия дух.

Мисля, че тъкмо писателят е този призван рицар на истината. Мои учители винаги са били Мопасан, Роденбах, Стриндберг и руските писатели, разбира се, без Толстоя, от чиито творби винаги съм научавал църковни проповеди. Писателят не е проповедник.

2.
Винаги съм мислел, че художественото творчество има нещо много подобно с пчелата и меда.

Както пчелата обикаля хиляди различни цветове, за да събере прашеца им, от който произвежда една капка мед, така писателят често минава през десетки случаи от действителността, от целия свой живот - главно спомените, - докато сътвори един жив - с душа и плът - художествен момент.

3.
Пиша само тогава, когато чувствувам ясно съзнанието си и видя, че съм неразривно свързан със замисленото събитие - с целия си инстинкт и нерв.

Иначе мога целия дни да стоя над една изцапана със зачерквания страница, без да напиша нещо, а един час след това, ако настъпи чакания момент, да напиша без особена мъка и без зачеркване само за 2-3 часа над 1000 думи.

Щом сетя, че губя връзка с действието, или че прекомерно съм се увлякъл и губя контакт над писането - спирам.

При тия условия работя през всички годишни времена, стига даима топла, почти гореща стая, при това да бъде тъмна. Светлината ме уморява и разсейва. Все пак най-добре се чувствувам лете. Ето това лято написах 350 страници, нещо необикновено през живота ми.

Пиша за себе си и за най-добрия си читател. Поддръжник съм на убеждението: читателят трябва да се издигне до писателя, а не писателят да слезе до читателя. Уважавам благородната дейност на онези, които постъпват иначе; правил съм го и ще го правя и аз, но винаги с убеждението, че навлизам в дейност от чужда област.