ВНИМАНИЕ: ВЪЗДУХЪТ Е ОТРОВЕН!

превод: Георги Ангелов

Какво бихте направили, ако ви кажат, че искат да ви отровят със силен наркотик, влияещ разрушително на психиката и волята, пречещ на осъзнатите решения – нима не бихте се отнесли с предпазливост към всичко, което ядете или пиете? Та нали всеки човек с всички достъпни средства се стреми да защитава живота си, а също така автентичността и суверенитета на личността си – и законът му признава това право.

Отровителите били преследвани още в Древен Рим. Заставяли ги да пият собствената си отрова или ги изгаряли живи. Прогресът и хуманността не изменили нищо. Вдовицата Тофана – приготвяща знаменитата «водичка» – свършила на въжето. А след почти половин хилядолетие нюрнбергските съдии пак така се отнесли към «учените», занимаващи се с психоделически фокуси с окиса на азота (помните ли филма «Мъртъв сезон»?) – тях също ги обесили…

Но веднага след като престанем да възприемаме отровата като ВЕЩЕСТВО, нерядко губим ориентири, макар че радиоактивността и СВЧ-излъчването очевидно доказват, че за да бъде отровен човек, съвсем не е необходимо да го принуждават да гълта или да вдъхва нещо. Достатъчно е да бъде близо до източник на частици или до интензивно поле…

А ако допуснем, че съществува някакъв психогенен «наркотик», действието на който е основано на нови принципи? А ако мащабът на дейност на отровителите много повече превъзхожда орбис терарума на средновековното градче, в което злодействала мадам Тофана или електрическия периметър на концентрационния лагер на нацистите? Ако описваното явление има глобален характер? А ако то за мнозинството днес е неотменима част от ежедневието?

За какво говоря ли?!

ЗА «СЪВРЕМЕННАТА МУЗИКА»!..

Да започнем с това, че тази «музика» не е съвременна. Нейната ритмична основа – «бит» – е взета от храмовата практика на Близкия Изток и езическа Елада – от култовете на Ваал-Хамон и Дионис, а хармоничният й строй – от мистиката на розенкройцерите. Вижте гравюрата от книгата «Земният Монохорд», излязла под перото на Великия Магистър на Приората Сион Р. Флуд (истинско име Робърт дьо Флуктиб, 1574-1637), ученик на самия Джон Дий, «елизабетинския маг». В нея се излага цялостно теорията за «новата музика», която ще видим 400 години по-късно във «Философия на новата музика» и «Дисонанси. Музиката в управляемия свят», написани през 40-те години на 20 век от Теодор Визенгрунд, избягал през 1934 г. от Германия в Англия и повече известен под втората си фамилия Адорно.

Музикалната теория на розенкройцерите произхожда от оригинални представи. Те предполагали, че Светлината на Божеството, идваща от Черното – Истинско Слънце, скрито под Слънчевата корона, се отразява (отчасти огледално, отчасти – с фазово преместване) от центъра на Земята, където се намирал «тронът на Луцифер». Преминавайки «от Небето към Земята», Светлината придобива седмична структура (по броя на «небесните сфери»), а завръщайки се отразена – дванадесетична (първоначалните 7 + възникналите от смесването 5). Оттук и двете различни нотни системи: седмичната – «тонална», «орфическа», или «бяла», и дванадесетичната – «атонална», «дионисиева», или «черна». (Тази представа се е отразила в устройството на пианото: 7 бели и 5 черни клавиша в октава…)

Така че Адорно не e измислил нищо сам: той просто взел и използвал на ново техническо ниво древните знания, пазени от тайни общества, макар че не би могло да му се отрече и известен талант. Бившият сътрудник на АНБ в САЩ, известният Джон Колеман свидетелства в сензационната си книга «Комитетът 300»: «Тео Адорно написа за «Битълс» цялата им култова «лирика» и съчиняваше цялата им «музика». Това няма да зарадва привържениците на «най-великата група в историята», но пък обяснява защо нищо подобно на «Мишел», «Любовта не трябва да се купува», «Yesterday», «Сребърният чук» и пр. след смъртта на Адорно «четворката» не създава. А и кой знае защо самите «Битълс», “по странно стечение на обстоятелствата”, се разпадат година след смъртта на окултния си кукловод.

Така че за какво е употребил таланта и окултните си познания Адорно? В историята на човечеството неговото име, както се струва на автора на тези редове, ще заеме по право своето място редом до мадам Тофана и хитлеровите “експериментатори” – защото той, ако се вярва на Колеман (а няма никакви основания да не му вярваме), е един от изобретателите на «музикалния наркотик», какъвто несъмнено представлява «съвременната» музика.

Как действа «музикалният наркотик»?

Всичко в света е число, мярка и знак. Така считат не само окултистите, но и науката. Всички материални тела са подложени на законите на вибрацията и резонанса, и тези вибрации и резонанси могат да бъдат хармонични и деструктивни. За това именно става дума и в музикалната теория на розенкройцерите. И именно деструктивната атонална система е заложена от Адорно и групата работещи с него учени в основата на «съвременната музика за китара». Колкото и да ни се струва странно на пръв поглед, «рок-културата», «културата на младежкия протест», е родена не от рошавите хипари от калните покрайнини на Ливърпул, а от надути буржоазни професори от притаилия се сред брястовете на сънливата Съсекска провинция «Тавистокски институт за човешки отношения».

Огромно значение в «новата музика» се придава на сложния барабанен ритъм – «БИТ», оказващ силно въздействие на центровете на мозъка, отговарящи за концентрацията на вниманието. Ефектът на «бита» е съпоставим с това, което оказват «леките» наркотици – слабо главозамайване, потискане на съзнанието, «разтварянето» му в емоции и усещания. Втори поразяващ фактор са «БАС» – инструментите и електронните синтезатори, произвеждащи ниски и свръхниски (до 60 херца) акустични колебания. «Басите» оказват влияние на ликвора на гръбначния мозък и на адреналино-инсулиновия баланс, провокирайки неадекватна агресивност и повишено сладострастие. Погромите, устройвани от рок-фанатици са пряко следствие от «басите». С тях е свързано също провокирането на суицид. Статистиката показва, че: «През първата половина на XX в. в САЩ се самоубивали преимуществено престарели хора. Но от 1960-те години насам самоубийците започнали рязко да се подмладяват. От 1972 до 1987 г. броят на самоубийствата сред подрастващите се увеличил до 53%» (А. Лаврин «Хроники на Харон», М., 1993). Случайно ли е, че по време това съвпада с разцвета на «съвременната музика»?!

Трети по сила оглупяващ фактор е СВЕТЛИНАТА. Именно затова всяка уважаваща себе си «група» мъкне по гастроли десетки тонове светлинно оборудване. Цветната светлина, лазерите и «изстрелите» – всичко е предназначено за усилване на действията на звука.

Към силния психоген се отнася и ЗВУКЪТ НА ЧИНЕЛИТЕ, имитиращи цимбали, заимствани от финикийските екстатически танци. В «техно»-музиката тяхното използване е преминало на качествено ново ниво, тук те дори могат да изместят «басите».

Всичко казано до тук позволява да се твърди: «новата музика» е силен психогенен «препарат», действието на който е основано на акустично и аудио въздействие върху човешкия мозък и жлезите с вътрешна секреция; резултат от това въздействие е потискането на съзнанието, аналогично на това, което се постига с «леките» наркотици.

При това сходство на състоянията на рока и «леките» наркотици (канабис, etc.), перманентно водената от рок-музикантите (с текстове за песни, клипове, личен пример) пропаганда на наркоманията в не малка степени спомага за снемане на психологическата бариера у аудиторията и пред «класическите» наркотици.

На КОГО е нужно всичко това?

Има три отговора.

Първо, рок-индустрията е сред най-печелившия «бизнес». Търговията, практически, в прекия смисъл от «въздуха», създава астрономически състояния. Хонорарите на рок- и поп-«звездите» за никого не са тайна: това са стотици хиляди и милиони долари. Колко ли остават за тези, които “запалват” “звездите”?

Второ, «новата музика», както вече беше казано, е най-мощният пропагандатор на класическите наркотици. А това са отново милиони и милиарди долари. (Ако някой мисли, че тези милиони са разпилени между огромния брой наркотърговци, греши. Основната част от наркопарите здраво се държи от група финансови магнати, изброени в споменатата книга на Колеман).

Трето, не трябва да се забравя СОЦИАЛНАТА функция на «музикалната» наркотизация. Явлението «нова музика» не случайно съвпадна с «бурните 60-те», когато се пукаха по шевовете буржоазните демокрации. В тоталното оглупяване на младежта «великите посветени», служещи на световната плутокрация, видяха единствената възможност да продължат да яхат поробените народи. Пренасянето на младежкия бунт от социалнополитическата сфера в сферата на рошавите прически, мръсните панталони и пушенето на «трева» – е тяхна немаловажна победа над човечеството и крачка към установяването на Нов Световен Ред.

И след «Битълс» по света тръгнаха други «Made in England» рок-групи, за които, по думите на Колеман, сътрудниците и последователите на Адорно създавали нови направления в рок-музиката.

Deep Purple, Rolling Stones, Pink Floyd, Led Zeppelin, Dire Straits, Black Sabbath, Iron Maiden, Queen, Def Leppard, Nazareth, Genesis – може ли да си представим историята на рока без тези БРИТАНСКИ групи?! Тяхното въздействие не достигна нито една от небританските, с изключение на «сатанистката рок-група «KISS» (Kids In Satan Service – «младежи на служба на сатаната». – Авторът.), състояща се от бивши руски православни юноши…» (Серафим Роуз «Св. Православие XX век», изд. на Донския манастир, 1992), създадена през 1973 г., както казват, с участието на самия Хенри Кисинджър, а възможно е, и наречена в негова чест… Може би, ВЕЧНОТО лидерство на британските рок-групи, постоянно вървящи с една крачка пред световните им последователи, се крие в това, че източникът на тяхното «вдъхновение» стои зад патриархално увитите с бръшлян мълчаливи стени на скромния изследователски център, загубен в глухия Съсекс?…

Затъпелият човек е по-лесно да бъде манипулиран… Серафим Роуз отбелязва много важната особеност на рок-епидемиите: опитът да ни се натрапи постоянното присъствие «във въздуха» на рок-музиката – във вид на «фонова музика, която се чува сега навсякъде – в универмага, в учреждения…», във вид на задължително присъствие към рекламни, информационни и други съобщения, получавани от нас от електронните медии.

Когато в помещение, където има непущещи някой запали цигара, го помолват да я загаси. Колко добре би било, ако хората осъзнаваха, че правото на тишина, на отсъствието на атоналните звуци на рока е толкова важно, колкото и чистият въздух без никотин. Но нещо упорито се противопоставя на това. Защо?

Отговор ще намерим в книгата на Сергей Кара-Мурза «Манипулация на съзнанието» (М., 1998): «…за да се предотврати възможността от появата на групи от интелигенцията сред масата управлявани, тя трябва да се лиши от тишина. Така на Запад е възникнало явление, наречено «демокрация на шума». Създадено е такова звуково и шумово оформление на заобикалящото пространство, че обикновеният човек практически да няма достатъчни промеждутъци тишина, за да не може да доведе до края свързана мисъл. Това е важно условие за неговата беззащитност пред манипулацията на съзнанието. Елитът, напротив, високо цени тишината и има икономическите възможности да организира живота си вън от «демокрацията на шума»».

Не, разбира се, далече съм от мисълта, че рокът може да се «забрани» или «изкорени». При цялото желание да се направи това, не бива – съществува колосална социална инерция, а и е истина, че да се развали нещо е много по-просто, отколкото да се поправи. Но има разлика между това да пийнеш с приятели на риба и да пиеш със седмици непрекъснато. Така е и с рок-музиката. Да, тя е наркотик. Но и тя може да се използва, без да ни нанася непоправима вреда, без да ставаме рок-зависими. Просто трябва да се борим рокът да не става «фон» на живота ни – именно тогава той е по-опасен от посещенията на рок-концерти. И главното – трябва да се ЗНАЕ.

Който е предупреден, е въоръжен.


АТАНОР,
«Новый Петербург», N 34, 2002 г.