СВИРКА ПИСНА

Цанко Н. Цанков

СВИРКА ПИСНА

У горица
край речица
тъпан думка.
Жаборана
неразбрана
днес е булка.
За щуреца
големеца
тя се жени.
Пред сватбари,
млади, стари,
Заю води
хоро вито
дяволито…
До щуреца
хубавеца,
млада булка
Жабурана
дар дарува,
виком вика:
- За комаря
скъпи дари
ризи нови
все готови -
хем зелени!
На лисана
два сахана -
каша блага
в тях да слага
на дечица!
За мецана
туй остана -
две къдели
чисто бели!
А Кумеца
да продава
кросно цяло
със основа,
от сърце го
аз дарявам!
Ох, на Зая
кат не зная
що се пада
как да сторя?
Чехли нови
той си има,
пък е тичал
днес за трима…
Свирка чудна,
ранобудна
да го буди
в дрямка сладка…
Слънце блесна,
щурчо кихна,
свирка писна.
Заю скокна
през речица,
бързо скри се
у горица
при дечица…

——————————

сп. „Нова картинна галерия”, г. 1, кн. 8-9, 1934-1935 г.


В ПОЛЕТО

Моми малки
са запели,
кършат звънки гласове,
в дните жарки
кръст превили,
сбират тежки класове.

При пастирки
смях, закачки.
- Ипа, хопа, хайде бре!
В дните жарки
до копачки
орач морен там оре.

Край потоци
в смях заляни
припкат радостни деца.
Над поляни,
водостоци,
греят сякаш сто слънца…

——————————

сп. „Нова картинна галерия”, г. 2, кн. 9, юни 1936 г.


ПРЪВ ЩЕ БЪДА

Вехнат листа и тревички,
глъхне песен, вик и шум.
Скоро гиздави снежинки
ще покрият рът и друм.

Още вчера по вечеря
аз шейната нагласих
и я панделки, звънчета
целичката украсих.

Щом натрупа сняг къщята
и полето заледи,
ще да литна със шейната
сред сребристите звезди.

Ей ръчички с ръкавички -
от студа се не боя.
Пръв ще бъда - пръв от всички,
като вихър ще летя…

——————————

сп. „Нова картинна галерия”, г. 3, кн. 3, декември 1936 г.