ИСТОРИЯ

Салвадор Ново

превод: Георги Ангелов

ИСТОРИЯ

«Да умрат гачупините! (1)»
Баща ми беше гачупин.
И учителят гледа към мен със зли очи.
Сега той говори за войната,
за жестоките и подли испанци,
които са убивали индианци.
Учителят ни също е индианец.
И момчетат крещят:
«Нека да умрат!
Нека да умрат гачупините!»
Но аз не викам.
Противно ми е.
«Да умрат гачупините!»
Но аз не викам.
Противно ми е.
Какви глупаци са те!
Да, историята е такава.
Но какво общо имаме татко
или аз?

————-

1. Гачупин - така в Латинска Америка презрително наричали испанците.


ЕПИФАНИЯ

В неделя
Епифания не се върна вкъщи.
Чух, говореха съседките,
че някакъв чужд мъж
отвел Епифания.
И когато попитах слугините
къде я е отвел,
ми казаха - в някаква стая.
Но никой не можеше да ми каже
къде е тя, тази стая.
Тя ми се струваше празна и студена;
влажна земя вместо под;
без прозорци, само с врата към улицата.
Никого там не можех да видя,
макар че много мислех за нея.
Една вечер
Епифания се върна вкъщи.
Тичах след нея в градината
и я молех да ми разкаже
кой е бил онзи мъж
и какво й е сторил,
и защо стаята беше празна,
като кутия останала без подарък.
Епифания се смееше и тичаше,
а после отвори вратата
и пусна улицата в градината.