Али Чумасеро

превод: Георги Ангелов

Когато вятърът още не бе отстъпил от морето
и нощта не бе облякла траурната си дреха,
а звездите и луната още не бяха укрепили на небето
своите сияещи тела…
Още преди светлината, тъмнината и планините
да видят как се издигат техните куполи,
преди нещо да е заплувало във въздуха,
преди да е започнало нещо…
Когато още не бе се родила надеждата, и ангелите
не бродеха по бялата си твърд,
когато водата още не бе и в намеренията на Бога,
още преди това, по-рано…
Когато нямаше по ливадите цветя,
защото още нямаше ливади, а цветя - още повече,
когато небето не беше синьо, а мравките червеникави, -
тогава бяхме ти и аз.