ЛЮБОВ ЛИ?

Красимир Трифонов

Любов ли търсиш? Не е при мен!
Отдавна вече си замина.
В един дъждовен понеделник
вратата хлопна ми обидена.
Не се обърна ни за миг!
И хвана пътя към дома си,
без глас останах да я викам
и нощем търсих я в съня си.
Не се яви, дори и там,
забравила,че съществувам.
Къде ли е? Сърцето знае!
И то крещи, а тя не чува!
Бездумна гледа отдалеч,
в очите й ме вече няма,
забрави нашите звезди,
когато светеха за двама.
Забрави колко бях й скъп,
в една въздишка ме отрони,
наказа ме да ме боли
и времето превърна в спомен.
Надежда няма. Нито шанс
отново пак да си я върна.
Оставила ми е луната
да имам нещо да прегърна.
Оставила ми е нощта
и дни изпълнени с въпроси
и сто години самота
да питам се, без нея, кой съм?