ПЪРВИ ЗВЪН

Симеон Маринов

ПЪРВИ ЗВЪН

Кукуригу! Съмна веч!
Ставайте, сънливци вие,
че школото е далеч,
а звънчето бие, бие.

Днес е пръв учебен ден,
пръв за Гошо първолака,
вижте как е той засмен,
повече не му се чака.

Грабва новата премяна,
книжката си и - напред,
днеска всички са засмени,
днес е хубаво навред.

Кукуригу! Стига сън!
Ставайте, сънливци вие,
колко светло е навън,
а звънчето бие, бие…

——————————

сп. „Нова картинна галерия”, г. 3, кн. 1, октомври 1936 г.


ЕСЕН

Лятото измина
бързо, неусетно,
иде пак отново
есен неприветна.

И мъгли студени
ще се спуснат бързо,
бързо ще обвият
селото и къра.

Вече се събират
прелетните птици,
готвят се отново
пак на юг да литнат.

Отлетете, мили,
там далеч, където
грее дружелюбно
топличкото лято.

Ние пак ще бъдем
в школото, където
всяка сутрин бие
палаво звънчето.

Там ще ни разказват
приказки чудесни
за страните, пълни
с топлина и песни…

——————————

сп. „Нова картинна галерия”, г. 3, кн. 1, октомври 1936 г.


МАЙЧИНА ПЕСЕН

Дете, люлей се в кротък сън,
под свода звезден и просторен
полъхва южен вятър вън
- ледът топи се… иде пролет!

Насън носи се в чуден свят
в уханни слънчеви градини,
там де блестят цветя навред
под небесата ведросини.

Ти бодро радвай се - лети,
додето детството ти мине.
Над тебе зорко бдя - почивай ти,
сънувай слънце и градини!…

——————————

сп. „Нова картинна галерия”, г. 3, кн. 5-6, февруари-март 1937 г.