ПОЕТИ С БЕЛЕЗНИЦИ

Лозан Такев

Нарочно си припомних един случаен епизод от българския преход. В Южния парк писателят Кирил Писарски е застанал тихо в една алея с десетина свои детски книжки и чака свои почитатели.

Вместо тях идват двама полицаи и гонят арогантно автора, защото нямал разрешително да предлага там - на публично място своята лична литература…

Кирил Писарски е създателят на няколко детски паметни заглавия по Българската национална телевизия от миналия век, които се помнят още. „Бързи, сръчни, смели”, „При нас е весело”, множество родолюбиви пътеписи, филми, книги и още поне десетина останали в златния фонд на медията предавания …Медията, която тези дни празнува своята шестдестгодишнина…

Опитва се по време на произшествието да влезе в литературен диалог с пазителите на обществения ред. Неочаквано пита униформените, които още не са му сложили белезници и не са го арестували за неподчинение в столичния парк:

- Добре, ако тук примерно дойде детският писател Асен Разцветников, и него ли ще изгоните с книгите? Или може би ще го арестувате и ще му сложите белезници!?

- Само да ни дойде, ще види той! - е отговорът.

Диалогът не е художествена измислица, а е пряк израз на пряката демокрация и нелеките пътища на българския преход…

…Тези дни отведоха на разпит с белезници български интелектуалец, друг арестуваха и пуснаха под парична гаранция заради „докладна записка” с родолюбиви намерения, обвързани с Русия и България и националното движение „Русофили”.

Като нов отявлен руски шпионин случаят с бивш народен представител, бивш главен редактор и собственик на вестник „Дума”, заради убеждения и намерения стана първа точка в информационните новини и коментари…

Ако всичко това са лични убеждения, си шпионин, ако са дело на политическа партия, фондация - политика. В единия случай е заплаха за националната сигурност и идентичност, в другия - геополитическа стратегия и ориентация… Малко странни виждания, но факт…

И се сетих как биха се отнесли правозащитните органи в страната към Иван Вазов, Петко Славейков, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Павел Матев, Орлин Орлинов заради привързаността им към Русия, заради творчеството им, породило и обслужващо русофилските настроения сред българското население.

Нищо, че всички те обичат Русия и заради България …И тези пристрастия ни най-малко не намаляват любовта им към България, нито застрашават националните ни интереси …

Чух и как човекът, пролял сълзи след влизането ни в НАТО, да определя количеството руски шпиони у нас, като изброява числото на дипломатите в Руското посолство, пропускайки да съобщи броя на същите в останалите дипломатически представителства, примерно на САЩ в София …Личен избор и лични предпочитания. И ни дума за Джордж Сорос, за фондацията „Америка за България”, за военните бази, за евроатлантическите ценности…

И просто видях десетки български поети с белезници на разпит за убеждения, за рими, заради признателност и благодарност, заради едно вековно чувство, поругано в последно време поради непредпазливост, недалновидност и нов слугинаж пред друга чужда държава…