ЗЛОВЕРИЕТО НА ЛИБЕРАЛИЗМА

Павел Осински

превод: Георги Ангелов

Манипулация на съзнанието, зомбиране – тези термини напълно определено се асоциират с жертвите на тоталитарните секти. Маниакалната натрапчивост на Свидетелите на Йехова, притворната усмихнатост на харизматите, ритуалните танци на кришнаитите предизвикват напълно обосновано неприемане и даже агресивност. Не е изненадващо, че нашето общество се отнася като цяло негативно към дейността на сектантите. Но не забелязваме, че то стана жертва на много по-страшната тоталитарна секта на либерализма.

В общественото съзнание либерализмът се възприема като социално-икономическа идеология, а това съвсем не е така. Духовната доктрина на либерализма е напълно очевидна. Извърши се целенасочено разрушаване на защитните механизми на обществото, а държавният апарат не само се отстрани от изпълняването на своите непосредствени задължения, но и нерядко направо поддържа разложението на обществото.

Развращаването на обществото традиционно се свързва с диктата на САЩ, като продължение на студената война с по-изтънчени средства. Но необходимо е да се обърне внимание, че на разрушаване е подложена тази част от общественото съзнание, която в традиционните общества се намира в областта на религията. Етическите и естетическите аспекти на мирогледа на човека, а също така произтичащото от начина на мислене поведение – всичко това в традиционното общество се гради върху фундамента на религията. (Отговорът на въпроса за смисъла на живота произтича от отговора на въпроса за смисъла на смъртта.).

В ХХ век ролята на генератор на начин на мислене и, съответно, начин на живот започна да играе идеологията (либерална, комунистическа и фашистка). Логично е да се предположи, че в областта на общественото съзнание религиозният мироглед и идеологията са неща от един порядък.

Средновековните богослови, Отците на Църквата не се страхуваха да се борят срещу езическото мъдруване. Явно, в тъмното средновековие хората са били по-зрящи от нас, просвещаваните от светлината на телевизионния екран.

Отличителна особеност на либерализма-като-религия е синкретизмът: съчетанието във вероучението и култа на елементи от различни вероизповедания и философски идеи. А на съвременния етап синкретизмът се използва от някои секти изцяло като оръжие за унищожаването на традиционните религии.

В световната история има много примери за синкретични религии, подобни на днешния либерализъм. Най-удачна била държавната религия на Древния Рим. Боговете на завоюваните народи просто били включвани в Римския Пантеон. Можело да вярваш в каквото поискаш, но за потвърждение на лоялността към Императора трябвало да се пренасят жертви на държавните богове на Рим.

Съвременният либерализъм не включва в своя Пантеон боговете на победените народи. Защото преди да разрушат поредната Цивилизация, либералите заразяват със смъртоносни вируси религията на народа, срещу който се води войната. След като либералите убият душата на народа, те утилизират и задушават народа, т.е. популацията. Убивайки Вярата, вече просто няма какво да се включи в Либералния Пантеон: от убитата светиня остава само мулаж.

Лоялността към либерализма се потвърждава от признанието на приоритета на идолите му (свобода, права на човека, общочовешки ценности) над вероучителните канони. Представата, че либерализмът е извънрелигиозен е невярна; либерализмът е надрелигиозен: параграфите на Декларацията стоят над заповедите Божии, а свободите стоят над преките канонически забрани. Либерализмът се опитва да застане над Бога.

Глобалността на либерализма позволява той да бъде определен като световна религия. Особено внимание трябва да се отдели на глобализацията на либералната култура. Именно културата позволява най-точно да се определи както същността на религията, така и нивото на нейното влияния върху обществото. Нивото на либералната култура може да се определи така: ако това е култура, тогава какво е безкултурието?! А различните видове изкуство винаги са служили като един от методите за възпитание, укрепване и утвърждаване на религията. Само от тази гледна точка може да се оцени грандиозният мащаб на духовната експанзия на либерализма. Не съществува практически нито едно ъгълче в света, където да не знаят имената на десетина холивудски актьори. Негърският рап на черните бандити, гланцираните списания, лъхащият на претоплена мукава каучуков хамбургер – всички тези мисионерски подразделения на либерализма са се нахвърлили и върху бразилеца, и върху китаеца, и върху руснака.

Самият термин общочовешки ценности трябва да изведе либерализма над всички религии. Общочовешки ли са ценностите на либерализма? В какво е тяхната разлика от християнските ценности?

Един от главните постулати на християнството гласи: човек е Богоподобен. Днешното скотоподобно състояние на човека е обусловено от това, че той е унаследил от праотците си нарушаването на механизма на самозащита на душата от външни врагове – други духовни същности (бесове). Греховните постъпки на човека се причиняват в душата от чужди духовни същности, които инициират страсти, низки желания. На самия човек е тежко да определи кои са собствените му желания, а кои са натрапените от бесовете страсти. Системата за определяне свой-чужд работи неизправно.

Такова състояние на човека християните възприемат като нещастие, като факт, подлежащ на поправяне. Очиствайки душата си от страстите, човек застава на пътя, водещ човека към Богоподобието.

Религиозният мироглед на либерализма е противоположен. Класическата английска философия на седемнадесети век определя началното състояние на човека като състояние на двуног хищник, вълк. Същността на човека, неговата нравствена същност се определя просто: човек за човека е вълк. Додържавното състояние на обществото съответствало на състоянието на война на всеки срещу всеки. Теорията на обществения договор определя ролята на държавата като сила, ограничаваща методите на тоталната война в цивилизовани рамки. Т.е. хищниците са се договорили за правилата на войната.

Неотменимите права на гражданина-вълк се явяват личните свободи. Съвременното либерално общество демонстрира на практика това, в което се оформиха теоретичните проучвания на бащите-основатели на либерализма. Декларираният от либерализма приоритет на правата на личността над традиционните обществени ценности фактически отмени понятието грях. Нещо повече, либерализмът насади в обществото рязко антиобществен морал. Моралът на либерализма е прост: прави, каквото искаш, само не пречи на другите.

Обществото бива представяно като вълча глутница, която е твърдо структурирана, и която може да позволи издигането нагоре по стълбата, само след като бъде изяден предшественикът. Въз основа на това се култивират такива качества на характера, които в Православието еднозначно се възприемат като грях. За либерализма грехът не е зло, първо, защото в условията на войната на всеки срещу всеки вълчите качества се разбират като добродетели; и второ, защото г-н Фройд обяви бесовете като неотменима част от човешката личност. Либерализмът не само теоретически обосновава необходимостта да бъдеш вълк, но и формира нова реалност, в която бесовете не се изгонват, а се вселяват в душите на хората.

Култивираният мироглед формира както разбирането за света, така и усещанията за света, т.е. промъква се в душата и я деформира. Либерализмът посяга на попечителството над душата, което го и поставя в една редица с другите вери. Но ако другите световни религии: Ислям, Будизъм имат, в крайна сметка, близки до Християнството морално-етични учения, либерализмът фактически е антихристиянска религия.

Несъмнено е, че всяка религия трябва да притежава определен мистицизъм, но в работите на Хайек и Фукуяма едва ли може да се намери следа от мистика. Затова пък най-широкият спектър от псевдохристиянски и псевдобудистки доктрини, натъпкани с кабалистика, трябва да удовлетворят потребностите на общочовека от мистичното.

Наукообразната космогония на религията на либерализма само на пръв поглед изглежда атеистична: приписването на Природата функции на Твореца се нарича пантеизъм. (Строго погледнато, т.н. материализъм е една от формите на атеистичния космизъм – учението, че Творецът се е разтворил в Своето творение. Признавайки съществуването на духовния свят, либералите застават на позициите на мистическия материализъм, т.е. на магията).

Как да се нарече синкретичната идеология, проповядваща пантеизъм и вселяваща бесове в човешките души?

Това е пантеистичен сатанизъм.

Отсъствието при либерализма на явно изразен в нашето разбиране култ се замества от илюзията. Обредността на либерализма е преместена в културната сфера. Култовата част от либералния обред се играе сега от киното и телевизията. През ХIХ век тази роля се изпълняваше от литературата и театъра.

Необходимо е обаче да се отбележи, че причината либерализмът да не доведе до гибел западната цивилизация, е достатъчно проста – здравият консерватизъм. Простият инстинкт за самосъхранение заставяше властта в страните, заклели се във вярност към либерализма, да оставят потенциал за съпротива. По такъв начин трябва веднага да се отдели реалният държавен либерализъм от теоретичния либерализъм (вариант за износ). Експортният вариант на либерализма се използва за инфектиране и, впоследствие, разрушаване на други цивилизации.

А какво даде либерализмът на нашата страна?

Първият опит за либерална революция от страна на масонството, нелегално по онова време, беше предприет през 1825 г. От тогава до началото на ХХ век Русия измина пътя от самодържавието до либерализма. И в началото на ХХ век Русия съхраняваше само формата на монархия. Сега не пречи да се проливат сълзи и мастило за Русия, която изгубихме. При това под Русия се подразбира панаира от “Сибирския бръснар”. Реалните обществено-икономически отношения бяха напълно в пазарен стил. А достойният трудов кодекс просто беше игнориран от много инвеститори.

Но главното дори не е това, че наред с високия износ на хляб зад граница, в селото настъпи глад. Важно е да се разбере, че февруари 1917 показа, че общественото мнение в Русия е на страната на либералите от всички цветове. Нито един архиерей открито не застана срещу преврата, дори в богослуженията по цяла Русия споменаваха благоверното Временно правителство. Мнозинството от архиереите искрено поддържаха Февруари, надявайки се, че революцията ще ликвидира синодалната система и ще ускори връщането на Патриаршията. Впрочем, част от московския епископат стигна и по-далече: беше извършен обновленчески разкол, а част от киевското духовенство, заразило се с идеите на националистическия социализъм, измайстори харизматична секта по византийския обред, която влезе в историята под името украинска автокефалия.

Огромна роля в това брожение на умовете изигра руската интелигенция.

И досега е трудно да се намери в западното общество аналог на руската интелигенция. Въпросът се усложнява от това, че говорейки за руска интелигенция се смесват хората, занимаващи се с научен и творчески труд със социалния феномен под същото наименование. Именно духовните деца на разночинците (разночинец – интелигент от недворянски произход – бел. прев.) разядоха тялото на Русия отвътре, и през Февруари от Самодържавната Империя остана само табела и няколкостотин хиляди изповедници.

В православна среда до ден днешен са устойчиви митовете за Гражданската война, която се възприема като война на монархисти-реакционери срещу кокаинисти-интербригадисти, манипулиращи изиграните войници. Когато сериозно започнеш да изучаваш дейността на вождовете на Бялото Движение, забелязваш странни неща. Правителството на Колчак, например, се е състояло от есери и кадети, Деникин не скривал своите либерални виждания и дори Врангел бил принуден да пресече пропагандата на царизма. Тоягата на либералите – Антантата – поддържала Бялото Движение само в качеството му на антигермански фронт. А след падението на немците северноатлантическият блок вече напълно безсъвестно поощрявал разрушаването на Русия, осъществявано както от борците за независима Украйна, така и от болшевиките.

Когато говорим за руския болшевизъм, необходимо е да се отбележи, че въпреки вътрешната противоречивост на руската история и това, че донесе огромни загуби за Русия, болшевизмът, не по-малко, изигра положителна роля в разгрома на руския либерализъм. По Промисъл Божия единството на Империята се запази именно благодарение на (ако е уместно да се изразим така) болшевиките. Идеологията на болшевизма, която се основаваше на общинността, запази подобието на традиционния мироглед.

Главна особеност на съветското общество и главно достижение беше “преваряването” на болшевизма, адаптацията на утопията към здравите социални отношения. За пресичането на либералния реванш е неоценима ролята на Йосиф Висарионович Сталин. Ще си позволя да напомня на антитоталитаристите, че режимът на Сталин унищожи, в по-голямата им част, верните ленинци, т.е. хората, които заляха с кръв Русия. Това по никакъв начин не оправдава коварството на кремълския планинец, но като държавен деец Сталин знаеше защо носи меч.

След смъртта на Първия Съветски Цар отново вдигна глава сектата на интелигентите. Шестдесетниците, опирайки се на информационната поддръжка на глобалния либерализъм, положиха основата на следващия етап от разложението на Русия. Броят на адептите на либерализма стремително растеше. Успехите на Съюза доведоха до разширяване на социалната база за новата вяра. Разбогатялата страна увеличи научно-техническия си и културен потенциал. Следователно, растеше броят и на образованите сити граждани, които имаха достатъчно свободно време.

Информационната война беше загубена. Отчасти това беше следствие на вътрешни причини (величественото здание на Съветския Съюз беше построено върху пясък, пропит с кръв), отчасти на външни (планът Алън Дълес).

Иска ми се да вярвам, че ужасите на 1990-те години създадоха в народа отвращение към либерализма.

Мъжете, които издържаха унижението на безработицата и не се пропиха, започват малко по малко да си спомнят, че са длъжни не само да ядат, но и да се сражават. Най-напред с развратителите на деца. Жените си спомнят, че трябва не само да възбуждат самеца в мъжа, но и да умеят да възпитават до себе си рицаря.

Укрепва гласът на свещенослужителите, напомнящи, че Църквата не е само кръщелно-погребален кооператив, а общество от Христови воини. И че на воините подобава не само да се грижат за жертвите на палачите на либерал-сатанизма, но и да се борят със самите палачи.

Важно е да не се предаваме. Важно е да бъдем редом с Този, Който преодоля Смъртта и възкръсна, дарявайки на всички нас упование за живот Вечен. И ако сме с Него, какво ще ни стори онзи, който е против нас?