БРОДИХ ДО ЗАЛЕЗ…
превод: Георги Ангелов
***
Бродих до залез в планините.
Злобен враг там се укриваше.
Колко хубаво: не го открих!
***
На мама и татко
по-рано четях стиховете си.
Сега ги чета на брат ми.
***
Пий! - ми извика чаплата.
Пий! - изкрещя козодоят.
Мъдростта на природата е във всичко.
***
Ръцете - ясно защо са.
Краката - за дългото ходене.
А защо е главата? - мисля цял ден.
***
Забравих кесията си в хана,
на сутринта се върнах - уви!
Ето честността на хората!
***
Облекчих се. После забелязах,
че вятърът е духал
във лицето ми.
***
Изпих сакето -
захърках.
Даже скакалецът стихна.
***
Гейша ли ти танцува,
на сутринта - празна кесия, -
ми казваше сенсеят.
***
Месецът блести в облаците
като назъбен меч.
Нима и сам не съм такъв?
***
Гейша наляво зове,
надясно зове бушидо…
Ще взема да свърна вляво…
***
Случвало се е - в планините
да скиташ с верни приятели
и - страшно! - не стига сакето.
***
Над хана
хиляда хиляди звезди,
не по-малко, отколкото тук дървеници.
***
Често - не веднъж и дваж -
смъртта съм гледал в очите.
И не запомних цвета им.
***
Муха, бръмчиш и бръмчиш…
Как си ми омръзнала.
И аз съм омръзнал… На кого?
***
В небето блести луна,
а на земята плешивината ми
блести в отговор.
***
На сутринта се събудих - наоколо
същото, както и вчера.
Разбрах - сънувал съм живота.
