ОТЛИТА ЛЯТО
И ето: пак на юг летят
и щъркели, и лястовици;
на жеравите, как трептят,
аз виждам чудните редици.
След тях, размахало крила,
о, виж - отлита вече лято
и ни нашепва: „Веселя
с лъчи последни днес земята!”
Лесът, останал без чеда,
съня си рано го прогонва
и гледа празните гнезда,
и сълзи бисерни заронва…
Кажи: къде ще отлетиш
о, лято мило, светлотворно?
При нас кога отново ти
с усмивка блага ще се върнеш?
——————————
сп. „Нова картинна галерия”, г. 1, кн. 1, 1934 г.