Имададдин Насими; Насими; Несими (псевдоним на Сейид Али ибн Сейид Мухаммад), азербайджански поет и философ-мистик, е роден през 1369 г., в гр. Шамахъ, Азербайджан. Според различни източници за негово родно място се сочи Бурса, Тебриз, Баку, Диарбекир, Алепо, Багдад, Шираз. Негов брат е поетът Шах Хандан (Шахандан, Шахиде-хандан). Получава много добро образование в Шамахъ, учи философия, медицина, теология, логика, математика, астрономия, астрология. Пише стихотворенията си на азербайджански, персийски и арабски език. Отначало е на позициите на суфизма и е последовател на известния суфийски шейх Шибли, по-късно е последовател на Фазлулах Наими (Фазлуллах Астарабади) - поет и философ от XIV век, основоположник и теоретик на хуруфизма. Придружава учителя си Наими по време на неговите пътувания и се жени за дъщеря му. След екезекуцията на Наими Насими напуска Ширван и заминава за Багдад, посещава други градове на Ирак, както и Турция, където продължава да разпространява идеите на хуруфизма. За това неведнъж е подлаган на гонения и хвърлян в тъмница. Екзекутиран през 1417 г. в гр. Алепо (Халеб), Сирия, за хуруфитските си идеи, възприемани като богохулни - според Ибн ал-Имад ал-Ханбали той е обезглавен, одран и разпнат по заповед на египетския султан Муайад. Погребан в Алепо. Творчеството му бързо става популярно сред народите в Средна Азия и Близкия Изток. Създава първите шедьоври на азербайджанската поезия, полага основите на азербайджанския литературен език.

Публикации:

Поезия:

КЪМ ГОСПОД ВОДЕЩИЯТ ПЪТ/ превод: Боян Ангелов/ брой 120 септември 2019