НЕ ЯБЪЛКА, А КЕСТЕН!

Никола Филипов

Довтаса пак кестенското време и аз, както и в предишния октомври отидох в Гринуич да събирам кестени. В парка и горичките около Обсерваторията и лабораториите растат все ядливи кестени, от вкусни по-вкусни.

Предния път там открих, че китайката имала почти котешко зрение, защото събираше още в тъмното кестени, когато аз изобщо не можех да ги различа между опадалите листа. Тогава написах и разказ „Окото на китайката”, което мое откритие публикуваха няколко вестници и списания.

Тази сутрин пристигнах в кестеновата горичка пак преди разсъмване и какво да видя!

Китайката пак там, ама покрай нея надошли още десетина китайки, китайци и китайчета. Наобиколили всички дървета и пълнят торбите си с кестени.

Ами аз? Защо дойдох? С празна торба ли да се връщам сега? Ще чакам. Кестените се разпукват и падат един по един - все ще събера за една тенджера. Ето, че и катеричката Хрусанка се покатери на дървото да ми помага…

- Ей, Хрусанке, ама не ми ги пускай наядени! Защо ги отхапваш преди да ми ги пуснеш?

Туп-туп… Туп-туп… Кестените падат най-често по две или три едновременно, рядко са единични такива. Гледаш земята под дървото и където видиш листо да подскочи - отиваш и прибираш току-що падналия кестен.

Туп-туп… Туп-туп и хоп! Един кестен ме удари по главата. Като ябълката на Нютон дето се замислил и открил Закона за гравитацията. Момент! Ама за каква ябълка говорят и пишат по книгите?!?

Аз съм до самата лаборатория и наоколо в радиус от един-два километра няма никъде да видиш ябълково дърво. Все кестени. Кестени, които падат. Ами да! Повече от очевидно е, че Нютон е събирал именно кестени и като му паднал един върху главата, замислил се защо всички падат надолу накъм земята, а не и нагоре или настрани.

Ей сега ще отида право при директора на музея и лабораторията. Това с ябълката е една вековна лъжа, една измислица, която трябва да опровергая.

Докладвам му възмутен откритието си. Аргументирам се, че никъде наблизо няма ябълкови дървета, а все кестени.

Сигурен съм, че Нютон е събирал кестени, когато го е озарила идеята. Говоря разпалено, а той спокойно ме гледа, слуша ме и ми се усмихва. Накрая изрича:

- Браво! От три години не е идвал човек, открил истината като Вас! Точно така е - Нютон е събирал наоколо кестени и не съществува никаква ябълка. Ноо… Нютоновият комитет реши да замени кестена с ябълка, защото ябълки има по всяко време из целия свят и всеки знае какво представлява ябълката. А кестени? Кестените са рядкост. Ако бяхме записали в историята, че му е паднал кестен на главата, то учениците щяха да се чудят какво е това кестен, колко ли е голям, кръгъл ли е и ако е остър - как не му е пробил черепа. Имам радостна вест за Вас: Нютоновият комитет е решил, че всеки, който е открил истината, трябва да получи сертификат и по право може да стане член на комитета. Допреди едно-две десетилетия всяка година идваха при нас откриватели-кестеносъбиратели, в някои години дори по двама-трима. Но… за съжаление откриватели се явяват все по-рядко. Видно е, че айкюто на младото поколение пада. Айкюто по принцип означава „коефициент на интелигентност”, но той всъщност показва степента на умност или накратко умността на съответния индивид. Почти всички откриватели които сме регистрирали тук са с айкю около двеста. Ха честито! Попълнете сега този формуляр с данните си и приложения айкю тест и минете следващата седмица да Ви връчим сертификата.

Останах като гръмнат. Тоо… това за затъпяването на младото поколение съм го забелязал и аз. Повечето даже не смеят да си измерят умността,бягат като попарени от айкю тестовете.

Иии… онези тестове в интернет, дето ми даваха резултати по 190 и нагоре не били играчка-забавачка, а са си били истински тестове.

Ама тук, в района на Гринуич не само Нютон е открил закони, ами тук са откривани и планети и комети, тук са сътворени меридианите и паралелите, оттук се сверяват часовниците и т. н. Значи Гринуич е мястото на откривателите, място за открития!

Хмм… трябва по-често да го посещавам. И миналата година, и тази година все откривам по нещо. Може пък при следващото ми идване да ме озари и някоя гениална идея. Както при Нютон. Нали?!

октомври 2018