Никола Филипов

Поради сходство в заглавията с английската ми книга „Българите из Лондон”, като написах в Гугъл заглавието на книгата си, случайно открих неизвестна английска брошура „Българите такива, каквито са”. Издадена в Лондон през септември 1885 г. в огромен за времето си тираж.

Разбира се, заглавието ме заинтригува и отидох в най-близката библиотека да си я поръчам за прочит. Там, след неколкоминутно боравене с компютъра ме информираха, че от нея са запазени всичко на всичко четири екземпляра в четири научни библиотеки в света.

И единственият вариант е да отида в отдела за редки книги в най-голямата (общо 170 милиона единици) библиотека в света - Британската.

Аз съм клиент на тази библиотека и публикувах дори статия за изложбата й, в която има три средновековни български четвероевангелия. Заявих книгата и според наредбата трябваше да ми я доставят до три дни. След седмица обаче още я нямаше и служителят предположи, че някъде се ползва от научни работници.

Ангажирах българка, работеща в тази библиотека. Учудването ни бе голямо, че в течение на месец  и тя не можа да се докопа.

След две-три поръчки и почти тримесечно чакане, получих имейл, че книгата ми е доставена в читалнята за редки екземпляри.

В тази библиотека се влиза като в самолет - проверки и сканирания още на входа. В читалнята - още проверки и няколко наблюдатели. Можеш да внесеш само молив и бели листове, нищо друго! А погледът ми установи, че и всяко читателско място се записва от видеокамерите от три-четири различни ъгъла на наблюдение.

Оказа се, че брошурата е издадена специално за българското Съединение и е уникална. След разглеждането на въпроса в парламента, тя била включена в „Сборник от важни за английската политика документи”. В България никой не знаеше за съществуването й.

Разбрах, че след като са ми я доставили, могат да я задържат в читалнята цял месец. Вероятно затова съм чакал реда си два-три месеца, защото някои са правили проучвания какви сме ние, българите. Тъй като това бе времето на медийна кампания срещу идването на още българи в Кралството.

Понеже не влизала в списъка на забранените за копиране книги, платих и получих електронно копие, на което като воден знак на всяка страница фигурират думите „Британска библиотека”.

Принтирах го в три екземпляра и дарих едно на Националната библиотека „Кирил и Методий” в София, друго - на  Пловдивската библиотека „Иван Вазов” и третото си оставих за мен.

С какво е толкова интересна тази книга, какво пише за българите там?

Книгата е отпечатана само седмица след Съединението на Княжество България с Източна Румелия и целта е била да информира или ако искаме да бъдем по-точни - да дезинформира британското население и го подготви психологически за евентуална нова „Кримска война”, в която цяла Европа ще воюва срещу Русия.

Макар че е издадена от Патриотична организация, тя отразява официалната политика на Англия по българския въпрос през 19-ти век и до Съединението.

Тази книга най-после ми обясни защо Русия е изтеглила офицерския състав от българската армия при обявяване на Сръбско-българската война.

Съединението на Княжество България с Източна Румелия е предизвикало огромна тревога в Британската империя.  Както винаги, вдигнал се шум, че и това е дело на руския царски двор, който постепенно се стремял да постигне Санстефанска България с излаз на Егея.

Първата страница на книгата започва с едно огромно заглавие: „ИСТИНАТА ЗА ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ”!?! И първото изречение гласи, че революцията в Източна Румелия (Съединението) застрашително подновява целия източен въпрос!

Внушава се, че към коренното гръцко население, между 6-ти до 15-ти век по тези земи се заселили някои варварски племена, между които и диваците - българи.

Тия дивашки племена взаимно се изтребвали, докато в 14 и 15 век дошли турците и въдворили ред и порядък в региона.

Подчертава се, че турците са добре управляваща раса, но направили голяма грешка, че не форсирали потурчването на завареното местно население.

Вследствие на това, през последните 18-ти и 19-ти век руски емисари развили сепаратистко движение сред родствените им славяно-българи, организирали и въстание, докато накрая след брутална Руско-турска война им създали и държава.

Интересно е твърдението, пропагандната лъжа, че под покровителството на генерал Гурко, диваците-българи изклали, избесили и живи изгорили над един милион гърци и турци, за да може българите да добият превес по тези земи.

Цитат от вестник „Стандарт” например характеризира българите така: „… в основата на всичките тези последвали кланета на християните спрямо беззащитните им съседи стои единствено чистата проба жажда за кръв и грабежи. В един магазин за вино в Свищов  българин си показваше ножа пред куриера, с когото имах среща. Той му се хвалеше: “В началото използвах пушка, но това нещо тука е по-добро. Досега съм убил десет от тях с него. Коля ги като агнета.” Този израз е ненадминатото олицетворение на цялата им нечовешка бруталност, смятам. Мюсюлманите по Северните Балкани бяха наистина клани като агнета”.

Тази карта на „гръцката провинция Източна Румелия” е окачена на стената в едноименния клуб в град Гумендже, Егейска Македония (днес Гумениса в Гърция)

„В края на войната Русия се опита да изгради една Велика България. - пише в документа - Но Англия не позволи, защото Гърция има законното основание да наследи турската власт южно от Стара планина”.

Междувпрочем в Гърция и сега смятат, че Източна Румелия е била втора гръцка държава и там има клубове „Източна Румелия” на чийто стени виси картата й.

„Тук жизнено най-важният въпрос е да не се допусне Русия да стъпи в Константинопол. Англия много добре знае това. Не случайно похарчихме 100 милиона лири и 50 000 човешки живота през 1854 г. (в Кримската война - бел.авт.) за да я спрем!”

В много английски източници се споменава, че ако не е била намесата на Англия в Кримската война, Русия щяла да освободи България още тогава - четвърт век по-рано.

В Добруджа се били разположили превантивно английски войски за недопускане освобождението ни, а край Варна били изградени дори и военно-полеви болници.

Цялата въпросна английска брошура „Българите такива каквито са” възхвалява гърци и турци и внушава, че „ако се налага някой да измести турците между Стара планина и Егейско море - то това трябва да са гърците и в никакъв случай българите!“. „Гърците са наши приятели и по инстинкт, и по традиция, и по интереси!” - твърди книжлето.

Един от разделите на книгата е озаглавен: „Гърците, а не славяните, трябва да наследят турците”

Иска ми се да прокоментирам следния цитат от книгата: „Гърците са много по-висша раса в сравнение с българите и биха третирали по-справедливо мюсюлманите, отколкото тях!”.

Всеки знае как се третират мюсюлманите в днешна Гърция и как - в България! Само един факт бих споменал: докато в България никнат като гъби нови и нови джамии, то в Гърция джамия може да се разруши (ако някъде е останала), но не и да се построи нова такава. А от опит знам, че там държавна работа на друговерци не дават и правата им са съвсем ограничени…

Едва по време на Балканските войни, депутатите братя Чарлз и Ноел Бъкстон, след продължителна обиколка, срещи и разговори с обикновени хора из всички балкански страни установяват истината и декларират в английския парламент, че на Балканите най-толерантни към друговерците и съседите си са българите, а не гърците.

От разглежданата тук английска книга става ясно, че Великобритания вдига в тревога цяла Европа.

Тогава тя е най-мощната империя в света и като такава предупреждава Русия, че ако одобри това Съединение и остави руски офицери в българската армия, то срещу нея ще воюва заедно с цяла Европа.

При опасността да се загуби дори допуснатото по размери Княжество България, какви други варианти са оставали на Русия, освен да изтегли офицерите си и да оголи войската ни срещу насъскваната Сърбия?

Героизмът на българските войници обаче, всеотдайността на капитаните и сержантите, ентусиазмът на целия народ от двете страни на Стара планина не остават скрити за многобройните кореспонденти и наблюдатели от цял свят.

В крайна сметка Западна Европа се убеждава, че това Съединение не е дело на царските руски емисари, а стремеж за поне частично обединение на народа ни и постепенно го признава като свършен факт!

П.С. Текстът на брошурата-документ свързват с генерал Чарлз Джордж Гордън - генерал-майор от Британската армия, дебютирал по време на Кримската война. Наричали са го Гордън Паша. Бил е сетне главнокомандващ на армия в Китай и генерал-губернатор на Судан. Пряко е свързан с дейността на  отпечаталата брошурата организация Patriotic Association.