ЕСЕН В СЕЛО

Драго Попов

Пълни постави - гроздове!
Пълна стряха - кукуруз!
Гонят се деца кирливи
по изкъртения пруст…

Дини, сливи - изобилье,
всяко граби и яде: -
кой що може, кой що иска -
с всичко разполагат те.

Баба им из двора шета,
сведена от труд, тегло -
и щастлива ги изглежда: -
смей се старческо чело…

- Яжте, баба, до година
има-няма берекет… -
И поклаща снежни власи:
- Кой ще е жив занапред!…

с. Алфатар

——————————

сп. „Венец”, г. 2, кн. 1, септември 1912 г.