МАНАСТИРЪТ НА БАБА ФОТА

Иван Ненов

И до ден днешен самоковци наричат девическия манастир „Покров на Пресвета Богородица” „Бабите”. Не може да се съмняваме, че това име е останало от неговата създателка баба Фота.

А може би после във времето това наименование е съвпадало с годините на възрастните монахини, макар че в светата обител - както някога, така и днес, монашеството приемат и млади девойки.

В старата митрополитска кондика за 1872 г., където е записан уставът на калугерките, е отбелязано, че женският манастир съществува от един век насам, което ни дава основание да предположим, че той е основан около 1772 г.

Разпръснатите монахини от други манастири били събрани в един метох - „кутия”, както тогава самоковци наричали метоха, от баба Фота - (хаджи Фота Йовчева).

А коя е тя?

По спомена на нейни потомци Фота Йовчева е родена в Пловдив, като родителите й били от Карлово и Калофер. Омъжила се за Йовчо, който бил също от Подбалканския край. Овдовяла млада, Фота била изпратена от баща си - доста състоятелен занаятчия - кожухар, да се учи в Киевската лавра.

От Киев тя се завръща с високо за онова време образование и с монашеското име Теоктиста, а със средствата, които е събрала в Русия, основава в Самоков девическия манастир.

Защо е избрала Самоков, където е приютила и децата си? От средата на ХVІІІ век Самоков, като център на епархия, е средище с най-добре съхранена църковна дейност, за което основна роля е изиграла близостта до Рилския манастир.

И досега в Девическия манастир  са живи спомените, че целият ХІХ век е бил свързан с рода на баба Фота, защото в него като монахини  са се „подстригвали” нейни дъщери, внучки и правнучки.

А внукът й Константин, взел за свое фамилно име това на именитата си баба Фота (Фотинов), е сред най-големите книжовници на Възраждането и основоположник на българския периодичен печат със списанието си „Любословие”.

Баба Фота се е познавала лично с автора на „История слявянобългарска” Паисий Хилендарски. Ето един запис от 1918 г.: „Отец Паисий  е роден в село Доспей, починал е в Самоков и е погребан в старите гробища на града, които бяха в двора на черквата „Св. Николай”. Това зная от баба ни Фота и майка ми Сузана, които казваха още, че баба ни придружавала дякона из Самоковско, Банско, Беровско и Струмишко, където из градове, села и манастири проповядвали българската вяра.”

Това са думи на моняхинята Евантия Алексова Сахатчи, служителка в метоха „Св. Богородица” в Самоков, които записах в дневника си на 10 октомври 1918 г. при демобилизирането ми в Самоков като войник в Първата световна война.

Монахиня  Евантия е дъщеря на Сузана - сестрата на Константин Г. Фотинов, внучка на хаджи Фота Йовчева и последната обитателка на игуменската й килия в метоха…

При срещата в метоха с баба Евантия - и сега си спомням малкото й бледо лице и живите сини очи, които светкаха под черната забрадка на челото й - тя ми описа хаджи Фота Йовчева, като едра, умна, набожна, делова и смела - „мъжка жена”, не се страхувала нито от пашата, нито от гръцкия владика, с когото водела нестихваща вражда.

Това потвърди дядо ми Иван Алексиев Сахатчиев, на който Фотинов също е вуйчо, и добави, че по време на въстанието в Сърбия турците възложили на хаджи Фота дипломатическа мисия - да отиде в Сърбия и да убеди Милош Обренович да спре бунтарството , а тя поощрила  княза да разшири бунта и в България, за да дойде и в нея свободата.” (Никола Чолаков, сп. „Родна реч”, кн. 8, 1983 г.)

През 1972 г. по повод 130 години от излизането на списание „Любословие”, аз, пишещият тези редове, се срещнах с този потомък на Фотиновия род, който живееше в София, в жилищен блок близо до Сатиричния театър и след това в местния вестник „Самоковска комуна” публикувах: „С името на Фотинов”, където съм записал: „Макар и прехвърлил осемдесетте години, бившият съдия Никола Г. Чолаков е запазил свежестта на словото и разказите, които е слушал от баба си, дядо си, родителите, роднините, близките и познатите за прадядото К. Фотинов. Като дете е живял в родната къща на Фотинов в Самоков и по-късно, когато е разбрал, че са оскъдни данните за живота на Фотинов, е събрал старателно онова, което е съхранено в паметта на близките. Той проследява родословното дърво на хаджи Фота - баба и духовна възпитателка на Константин Фотинов. Открива два много ценни документа - завещанието на баба Фота, направено в Самоков и завещанието на Константин Фотинов, направено в Цариград. Притежава автентични снимки на Фотинови родственици от онова време. Плод на няколко годишна упорита работа е трудът му „Константин Фотинов - одухотворен продължител на Паисий Хилендарски (скици и спомени), който труд Никола Г. Чолаков е предал в БАН. За съжаление трудът му не е бил отпечатан и е изчезнал.”

Баба Фота е родена през 1734 г. - 12 години след Паисий. Това, че нейните родственици са я запомнили като хаджийка, т.е. била е на поклонение на Божи гроб, а и като придружителка на Паисий Хилендарски, не е ли логично основание да допуснем от написаното в църковната кондика, че първият възрожденец е починал също като хаджия и е погребан - пак по спомени на баба Фота, през 1798 г. в двора на църквата „Св. Никола” в Самоков!

Баба Фота е доживяла до дълбока старост - починала е на около 109-годишна възраст.

Девическият манастир, създаден от тази бележита възрожденка, съществува и днес и е един от паметниците на културата, който вече два и половина века  е едно от духовните огнища на Самоков.

Тук се съхраняват мощите на св. Сава Сръбски. Запазена е и килията, под която е скривалището, където се е укривал Апостолът на свободата Васил Левски. В „Дяконът. Кратка биография” (1895 г.) Стоян Заимов разказва, че Левски е бил придружаван в Самоков от Младенчо Бинбаши и Иванчо Чакалчето. Пленил с идеите и гласа си монахините, Апостолът сполучил да основе в Самоковско „женски калугерски, таен, български революционен комитет”, … а „сестрите се заклели  на Апостола и обещали, че ще бъдат верни до гроб на „комитетската тайна” и на българското освобождение…”

В средата на манастира е храмът  „Покров на Пресвета Богородица”. Сегашният храм се изгражда през 1837-9 година. В онова време той е бил посещаван от митрополитите Доситей, Авксентий Велешки, Неофит Рилски, отосновоположника на Самоковската живописна школа Христо Димитров и от синовете му Димитър и Захарий Зограф, от които има икони.

Вратите на храма са отворени за поклонници. Всички, които искат да бъдат в съприкосновение с времето на нашите предшественици, да се насладят на тишината и мълчанието на миналото, да изживеят мигове от монашески нощи, да усетят въздействието на духовността, която ни е събудила от робския сън - могат винаги да посетят храма и манастира, скрити зад високи дувари  на ул. „Цар Борис ІІІ” в Самоков.

И да сторят поклон на основателката му баба Фота, защото такава българка не бива да бъде забравяна.