ЛЮБОВ
- Не, любовта само ви губи времето! - обединиха се организаторите.
- Не, любовта не е научно доказана! - смръщено постановиха лекарите.
- Любовта само ви разсейва от важното! - троснато каза учителят по пиано, което твърдение иронично противоречеше на собствената му “възвишена” професия.
- Любовта може само да ви препъне по пътя към успеха! - почти изпелтечиха (при това едновременно) от гняв, който си личеше и по почервенелите им лица, групата финансисти.
- Но, все пак, любовта ще спаси света! - каза щастливият човек.
Всички в залата млъкнаха. Гробна тишина обхвана мястото. От устата на никого не се отронваше и дума. Сякаш току-що възвеличаваният от всички прогрес и успешен професионален път бяха прегазени от трамвай и главите им, ако ги счетем за хора, се търкаляха към ‘’Патриаршеските езера”.
- Но нима Вие сте сериозен? - изуми се, с което наруши възцарилата се тишина, един от лекарите.
- Сигурно се шегувате! - презрително, но сдържано като за изпълнение на виенска капела от 17 век, възкликнаха финансистите.
- Що за глупости! - сподавено, защото беше страхливец, криещ се зад перфидните си постъпки, заяви младият организатор, опитващ да отрече единствената истина, казана от някого от присъстващите.
Всички отново замълчаха. Никой не каза нищо за време, което се стори на присъстващите цяла вечност. Тогава се случи.
Случи се нещо, което никога нямаше да се повтори. Залата постепенно притъмня и накрая настана толкова непрогледен мрак, че хората в нея не се виждаха помежду си. И тогава лекарят го видя.
Последваха го и финансистите, и учителят по пиано, и организаторите, и останалите лекари…
Видяха светлина! Ярката и заслепяваща светлина от нещо малко, но с обхват като на огромен семафор.
Сърцето на щастливия човек озаряваше лицата на гостите. Душите им обаче останаха тъмни…
